Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

И тъй като житните растения в Плодородния полумесец са били достатъчно продуктивни и в диво състояние, наложили са се само няколко допълнителни промени по време на самата култивация. Както стана дума в предходната глава, основните промени — разпадът на естествените системи за разпръсване на семена и за герминационна инхибиция — автоматично са еволюирали и бързо са набрали скорост още щом хората са започнали да засяват селективно семена по полята. Дивите предци на пшеницата и ечемика доста им приличат на вид, така че в случая идентичността на родителите никога не е била поставяна под съмнение. И тъй като са били лесни за култивиране, именно тези едногодишници с големи семена са били ако не първи, то сред първите земеделски култури, създадени не само в Плодородния полумесец, но и в Китай и Сахел.

Тази бърза еволюция на пшеницата и ечемика контрастира с историята на царевицата, която е водещата житна култура в Новия свят. Нейният предполагаем прародител — едно диво растение, известно като теосинте — изглежда толкова различно от царевицата (например зърната и структурата на съцветията), че дори ролята му на хипотетичен предтеча дълго време е будела разгорещени спорове сред ботаниците. Хранителната стойност на теосинтето едва ли е впечатлявала особено древните ловци-събирачи: в диво състояние то е много по-слабо продуктивно от дивата пшеница, дава и много по-малко зърно в сравнение със създадената на негова основа царевица, а и има навика да скрива зърната си зад определено неядивна и корава обвивка. Така че за да се превърне в полезна земеделска култура, теосинтето е трябвало да претърпи доста драстични промени, свързани с репродуктивната му биология, да увеличи значително инвестициите си в семена, а също и да ги лиши от твърдите като камък обвивки. Археолозите все още спорят ожесточено колко столетия или пък хилядолетия са били необходими, за да може миниатюрният кочан на древната царевица да достигне размерите на човешки палец. Едно поне е ясно — необходими са били още няколко хилядолетия, за да достигне днешните си размери. Това също контрастира с очевидните и бързо доказващи се достойнства на пшеницата и ечемика, а проблемите, създавани от скромното наглед теосинте, несъмнено са били съществен фактор и в различното развитие, през което са преминали човешките общества от Новия свят и тези от Евразия.