Ветровете на Салем [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 9786192000059
- Переводчик: Виолина Димова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Ветровете на Салем [bg]». Краткое содержание книги:
„Една секси магическа история, която със сигурност ще създаде нови последователи на Мелиса де ла Круз.“Kelley Armstrong
„… Де ла Круз е невероятен разказвач с достатъчно голямо умение да провокира въображението на всички. Дори читателите, които обикновено избягват вещиците, ще бъдат спечелени от бестселърите на авторката.“ Publishers Weekly
„Фентъзи за ценители“ Kirkus
Трой изтупа праха от шапката си и те стъпиха на една камениста алея, огряна от бледа светлина. Беше рано сутринта и се носеше хладен бриз с мирис на риба. Ингрид веднага го разпозна, както и алеята.
Бяха дошли на точното място. Това беше град Салем и някога тя беше живяла тук, дори имаше много хубави спомени от пристанището.
Всичко това беше, докато не…
Краката й се подкосиха, докато се насочиха към алеята.
— Добре ли си, мисис Оувърбрук? — попита Трой и обгърна талията й с ръка.
Тя му кимна с благодарност.
Беше обичала този град, докато шерифът не беше дошъл за Фрея и нея и не ги беше изтръгнал от ръцете на Джоана. Ингрид сложи треперещите си ръце на слепоочието и се опита да изхвърли спомените от главата си. Трябваше да продължат напред. Сега беше важно да открият дали са дошли в правилното време, преди датата на обесването на Фрея.
Някъде долу чуха гласове и шумове и тръгнаха по улица Есекс, където имаше тълпа хора, която явно чакаше нещо. Една жена с груби черти посочи към Ингрид.
— Елате и си купете вещерска кукла. Обесете я, като я хванете в примката! — пееше тя, носейки кошница с малки парцалени кукли, облечени в яркочервени корсети и избродирани с конец, увит около врата им. Като червения корсет, който Бриджит Бишоп носела, както се твърди, когато идвала през нощта при мъжете и ги удушавала, спомни си Ингрид.
Сега тя вече знаеше кой ден е. Тези ранобудни хора бяха дошли да свършат по-бързо работата си, защото след това ги очакваше забавление.
Беше 10-ти юни, петък, 1692 година.
В този ден щеше да бъде обесена първата вещица.
— Бриджит Бишоп! — прошепна тя.
— Каретата! — каза Трой. — Явно идва от затвора Лейн. Какво можем да направим, за да спрем това, Ингрид?
— Нищо! — поклати глава тя. Сърцето й се стегна. — Твърде късно!
— Вещица! Вещица! — викаха хората. — Дайте й урок!
— Елате и си купете вещерска кукла. Обесете я като я хванете в примката. Хванете я ето точно тук! — продължаваше да пее уличната продавачка. Една майка купи една за дъщеря си.
Ингрид се опитваше да потисне паниката, която я завладяваше и започваше да стяга гърлото й. Фрея беше някъде тук, но къде? Можеше да бъде обесена, в който и да е ден оттук нататък. Всичко, което можеха да направят, беше да я намерят, колкото се може по-бързо.
Тълпата крещеше радостно. Стана й зле и сграбчи ръката на Трой, който я придърпа към себе си. Тълпата ги буташе към стената. Бриджит Бишоп трябваше да бъде обесена в осем часа сутринта на върха на Галоус Хил.
Бриджит беше горда и интелигентна жена, както я описваше един от обвинителите й „имаше елегантен и ласкаещ маниер на поведение“. Бедната жена беше внимателно избрана да бъде първата осъдена, защото доказателствата затова, че се занимаваше с магии, бяха най-очевидни — с неясно минало и много срещи в съда. Съдиите искаха да си извоюват тази първа победа.
Това беше всичко, което Ингрид знаеше. Преди 12 години Бриджит беше извикана в съда по подозрения, че се занимава с вещерство и беше омагьосала няколко коня, като ги беше превърнала в котки. Въпреки че беше оневинена, нямаше значение. Петното върху репутацията й остана. След това беше призована в съда заради семейна кавга. Лицето й беше жестоко премазано от удари и още един път заради това, че беше нарекла втория си съпруг „стар дявол“ в деня на Сабат. Тя и съпругът й платиха за всички обиди и обвинения, като бяха накарани да стоят един час, опрели гърбовете си един до друг на площада с бележки от техните обвинители, залепени на челата им.
Това вече беше последният процес за Бриджит. Момичетата от Салем — Абигейл Уилямс и Бети Париш, Мърси Люис и Ан Пътнам бяха разказали толкова драматично цялата ситуация, че съдът без колебание издаде присъда. Те изпаднаха в припадъци веднага, след като влязоха в залата и видяха Бриджит. Крещяха как призракът на Бриджит ги е тормозел непрекъснато, хапейки и душейки ги.
Ан се оказа най-остроумна и обвини Бриджит, че я е повредила, карайки я да прави въртящо се колело, носела я е на кол до реката и я е заплашвала да я пусне във водата, докато не се подпише в книгата. Абигейл каза, че е видяла призраци да бродят из залата.
— Ти ни уби! — крещяха те към Бриджит. Мърси Люис също потвърди, че е видяла призраците.
Момичетата бяха безмилостни. Те представиха всичко много преувеличено. Жената силно се смути, когато съдията започна да я разпитва и да й задава объркващи въпроси.