Есенната република [bg]

И отвъд зрителния обсег на който и да е барутен маг.

Тамас изтъкна този факт на Олем, който бе вдигнал далекогледа си, за да огледа един от кралските наблюдателни постове, разположен върху хълм, гледащ към кезианския лагер.

— Няма ви доверие, сър — каза Олем.

— Не мога да го виня. Все пак се опитах да го убия веднъж.

Олем свали далекогледа и махна цигарата от крайчеца на устата си.

— Той се е опитвал да уреди смъртта ви поне дузина пъти.

— Вярно е — отвърна Тамас с копнеж. — Но аз го бях стиснал за гърлото. Това е малко по-различно.

— Аха. Някога ще ми разкажете ли тази история?

— Може би някой ден, когато съм пиян.

— Вие не пиете, сър.

— Именно.

Войник от Железните оси спря коня си до тях, за да докладва, и след малко Олем се посъветва с Тамас.

— Сър, момчетата ми са претърсили града. Всичко е чисто, с изключение на двама от кралските пазачи на Ипил. Разузнали са и всичко наоколо в радиус от десет километра. Ако е капан, то Ипил е много по-умен, отколкото си мислим.

— Ипил е много по-умен, отколкото си мислим. За наше щастие обаче, му липсва умението да избира хората си според таланта. Затова и всичките му генерали и фелдмаршали винаги са били едва наполовина компетентни, в най-добрия случай. Разпоредил си няколко Чудаци да следят за Привилегировани и Пазители, нали?

— Няма Пазители. Има само една Привилегирована от пети клас. Вероятно сега тя е начело на кралската кабала, предвид че всички по-силни са мъртви.

— Кажи на Влора да я държи под око, в случай че опита нещо.

— Знаете ли, сър — замисли се Олем, — несъмнено Ипил пътува със свои приближени. Ние доведохме само бойци. Притежаваме превъзхождащата сила. Бихме могли… — Той изимитира пистолет с палеца и показалеца си.

— Не ме изкушавай. — Тази идея вече му бе минала през ума. Няколко пъти. — Имаме възможността да прекратим тази война. Ако убием Ипил, някой от глупавите му синове ще обяви награда за главите ни и дори може да спечели симпатии сред Деветте. Таниел! — Тамас махна на сина си да се приближи. Таниел вдигна поглед — разговаряше с войник от Осите, и му махна в отговор. Каза още няколко думи и се приближи.

Беше се почистил добре след изпитанието си в планините. Беше обръснат, изкъпан и с нова униформа. Беше се сдобил с дузина нови белези в сравнение с деня, в който Тамас го беше изпратил на Южната планина, и около дясното му ухо имаше участък бяла коса, който фелдмаршалът не бе забелязвал досега. Носеше значката на барутен маг на гърдите си, но не и ранг.

Фелдмаршалът забарабани с пръсти по рога на седлото си.

— Повиших те, ако си забравил — каза той, като оглеждаше празните ревери на сина си.

— Технически — отвърна Таниел — вече не съм част от твоите войници.

— Това са глупости и ти го знаеш.

Таниел остави тежестта си да падне върху задния крак и постави ръка върху приклада на единия си пистолет. Дори тук, където беше заобиколен от приятели, заемаше позата на небрежен убиец. Подобно на Олем, но без телохранителската бдителност. Таниел не беше в готовност да убива, защото му се налагаше, а просто… защото така.