Колосът от Маруси [bg]

Щом се прибрах в хотела и разбрах, че съм получил пари, за да се върна в Америка, си помислих, че може би именно това ме бе довело обратно в Атина, ала на сутринта, като видях Кацимбалис, очакващ ме със загадъчна усмивка, усетих, че явно има и друга, по-важна причина. Бе студен зимен ден, от околните хълмове се спускаше остър вятър. Беше неделя. Някак си всичко бе претърпяло радикална промяна. След близо десет дни един кораб щеше да отплава и понеже знаех, че ще се кача на него, това означаваше, че пътуването ми е към своя край.

Кацимбалис бе дошъл да ми предложи да посетим някакъв арменски гадател, при когото той и неколцина негови приятели вече били ходили. Съгласих се с удоволствие, защото бе нещо, което никога дотогава не бях правил. Веднъж в Париж за малко не отидох, след като бях станал свидетел на халюциногенния ефект, който подобно преживяване оказа върху двама близки мои приятели. Бях на мнение, че надали би могло да се очаква повече от едно добро или лошо прочитане на мислите.

Гадателят живееше в арменския бежански квартал в Атина — част от града, която ми бе непозната. Бях чувал, че е мизерна и живописна, но нищо от онова, което бях чувал, не ме бе подготвило за гледката, разкрила се пред очите ми. Най-интересното в този квартал бе неговата двойственост. Около разваления жълтък на яйцето е разположена чисто новата черупка на общността. Почти двайсет години тези нещастници бяха мечтали да се преместят в обещаните нови жилища. Домовете, които правителството е построило и сега очакват бъдещите си обитатели (безплатно, надявам се), биха могли да послужат за пример във всяко отношение. Контрастът между тях и копторите, където едно поколение бежанци по някакъв начин бе успяло да оцелее, е, меко казано, фантастичен. От бунището цяла една общност бе подсигурявала подслон за себе си и за своите животни, за домашните си любимци, за мишките, въшките, дървениците, микробите. С напредъка на цивилизацията подобни пъпчиви, гноясали струпвания на човешки същества, разбира се, не са необичайна гледка. Колкото по-зашеметяващо се въздигат световните градове със своята елегантност и размери, могъщество и влияние, толкова по-катастрофални стават социалните промени и все повече набъбват армиите от безработни, бедстващи, бездомни, безпарични индивиди, които, за разлика от окаяните арменци в Атина, нямат даже и привилегията да се ровят из сметищата, откъдето да си набавят покрив, а биват принуждавани да продължават похода на фантоми, посрещани в собствената си страна с пушки, гранати, бодлива тел, избягвани като прокажени и избивани като вредители.