Колосът от Маруси [bg]

Пихме от Касталския извор и внезапно си спомних за стария си приятел Ник от Орфеум Данс Палъс на „Бродуей“, роден в малко селце на име, струва ми се, Кастелия, разположено в долината отвъд планините. Може да се каже, че Ник бе до голяма степен причината сега да се намирам тук, защото благодарение на неговите уроци по танци аз се бях запознал с жена си Джун, а ако не се бях запознал с нея, навярно никога нямаше да стана писател, никога нямаше да напусна Америка, никога нямаше да срещна Бети Райън, Лорънс Даръл и най-сетне Стефанидис, Кацимбалис и Гика.

След като се поразходихме между порутените колони, ние се изкачихме по криволичещата пътека до стадиона в небесата. Кацимбалис свали палтото си и с великански крачки премери разстоянието от единия до другия му край. Гледката е невероятна. Застанал точно под планинския хребет, човек остава с впечатлението, че когато пътят е свършил, колесничарите са подкарали конете над билото и право в синевата. Атмосферата е свръхчовешка, опиянява те до полуда. Всичко, което е необикновено и чудно в Делфи, е събрано тук в чест на игрите, устройвани в облаците. Като се извърнах, видях овчар, повел стадото си по склона; фигурата му се открояваше на фона на небето така отчетливо, че той сякаш се къпеше в теменужена аура; овцете пълзяха бавно по гладкия хребет подобно на златен мъх, като че сънливо изникващи от мъртвите страници на забравена идилия.

В музея отново се натъкнах на гигантските тивански статуи, споменът за които не престава да ме преследва, и накрая се спряхме пред изумителното изваяние на Антиной119, последния от боговете. Не можех да се сдържа да не сравня мислено тази удивителна каменна идеализация на вечната човешка двойственост, толкова ярка и проста, толкова гръцка в най-добрия смисъл на думата, със Серафита, онзи литературен образ, създаден от Балзак, едновременно непонятен и мистичен и, човешки казано, като цяло неубедителен. Нищо не би могло да даде по-ясна представа за прехода от светлина към мрак, от езическото към християнското разбиране за живота, от тази загадъчна фигура на последния бог на земята, който се е хвърлил във водите на Нил. Чрез подчертаване на духовните му качества християнството е успяло единствено да обезплъти човека; у ангела половете се сливат във възвишеното духовно същество, каквото човекът представлява по своята същност. Гърците, от друга страна, са дарили тяло на всичко, като по този начин са въплътили духа и са го увековечили. В Гърция си постоянно изпълнен с чувство за вечност, което се изразява в усещането за тук и сега; в мига, в който се завърнеш в западния свят, било то Европа или Америка, това усещане за тяло, за вечност, за въплътен дух бива изличено. Движим се по часовник сред отломките на изчезнали светове, изобретявайки инструментите за собственото си унищожение, забравили за съществуването на съдба или провидение, непознали и секунда мир, нямащи и капка вяра, плячка на най-черните суеверия, мъртви и телом, и духом, дейни не като човешки индивиди, а като микроби в болен организъм.