Брит-Мари беше тук [bg]

– Готини хлапета! Този къдравият иска да стане предприемач, знаеш ли?

Пак се засмива, кимвайки към Омар. Брит-Мари е забила очи в земята. Свен вдига мрачно поглед към Кент.

– Не можеш да паркираш там – отбелязва той и мръдва лакът към БМВ-то, без да вади ръката си от джоба.

– Дада – отклонява предупреждението му Кент и махва отегчено с длан.

– Казвам ти, че не можеш да паркираш там. Освен това тук не разрешаваме на тийнейджъри да карат кола. Безотговорно е! – настоява Свен с внезапно разгорял се гняв, какъвто Брит-Мари досега не е виждала у него.

– Вземи се успокой малко – засмива се Кент снизходително.

Тялото на Свен вече вибрира.

– Спокоен съм, страшно съм спокоен, мога да ти кажа! Ходил съм на курс! – казва той разпалено и посочва БМВ-то с двата си показалеца през джобовете на якето: – Не можеш да паркираш там и е незаконно да се дава на деца да карат, ще трябва да се съобразяваш, независимо откъде идваш...

Снишава глас, произнасяйки последните думи. Сякаш вече съжалява. Кент се подпира на бастуна и се закашля малко неловко. Поглежда към Брит-Мари, но тя не отвръща на погледа му, затова се взира обратно в Свен.

– Какво ти става? Да не си ченге? – чуди се той.

– Да! – отговаря Свен.

– О, по дяволите – засмива се Кент и веднага придобива престорено сериозно изражение, изпъва гръб и козирува подигравателно.

Свен почервенява и забива поглед в ципа на якето си. Брит-Мари диша учестено и прави крачка напред, все едно смята да застане между тях физически, но се задоволява с това да стъпи здраво в чакъла и да каже:

– Моля те, Кент, може би можеш да преместиш колата. Все пак стои по средата на игрището.

Кент въздъхва, но после кимва рязко към нея и вдига ръце, сякаш са го заплашили.

– Добре, добре, добре, щом шерифът казва. Няма проблеми! Не стреляй!

После прави няколко демонстративни крачки напред и се навежда към Брит-Мари. Тя не помни кога за последно я е целувал по бузата.

– Настаних се в хотела в града. Ужасна дупка, знаеш как е по тези места, но видях, че отсреща има ресторант. Изглеждаше о’кей, предвид тукашните условия – казва той така, че Свен също да чуе.

Прави снизходителен жест към пицарията, развлекателния център и пътя, докато произнася „тукашните условия“. После дава ненужно много газ, като премества БМВ-то. Когато приключва, дава визитката си на Омар, защото обича да раздава визитки почти толкова, колкото обича да обяснява колко струват вещите му. Момчето изглежда много впечатлено. Брит-Мари осъзнава, че не знае кога точно Свен се е обърнал и си е отишъл, но вече го няма.

Тя седи сама пред пицарията. Ако в този момент нещо в нея пада и се чупи, то така или иначе определено не е било нещо, което е възнамерявала да задържи. Опитва се да си втълпи това. Защото вече е твърде късно да започва напълно нов живот.