Несправедливост за всички [bg]

— Нуждая се от работата, човече. Заплатата е мизерна, но нямам нищо друго, а трябва да се грижа за онова бебе там.

— Аз съм адвокат, господин Холмс. Обещавам ви, че ще направя всичко възможно да ви помогна да запазите работата си. Ако ви уволнят заради показанията ви, аз ще ви осигуря работа. Можете да работите в дома ми. Имам десет акра и вечно се нуждая от помощ. И ще ви плащам повече, отколкото изкарвате в магазина.

Той ме поглежда подозрително.

— Без майтап? Заклеваш ли се в живота си?

— Давам ви думата си.

— Добре — казва той. — Не искам да видя как бесят някого за убийство, което не е извършил. Момчето пристигна в магазина около единайсет вечерта. Нямаше никаква работа, затова тътрех чувал с боклук към контейнера. Връщам се към магазина и виждам малка бяла хонда сивик, която спира на около метър от колонката за бензин. Чудя се дали маркучът ще стигне чак дотам. После момчето ви излиза от колата и се клатушка като патица. Виждал съм доста пияни, но този тип бе пиян като мотика. Връщам се в магазина, пускам колонката и си казвам, че той няма да успее да си налее бензин. Стоя, гледам го и се хиля. Той дръпва маркуча от колонката, но минава известно време, докато се усети какво иска да направи. Най-после натиска бутона и се препъва към колата. Отваря капачката на резервоара, но губи равновесие и залита назад. Шибва се в колонката и отново губи равновесие. Решавам, че трябва да изляза и да му помогна. Та тъкмо стигам до вратата и виждам, че сипва бензин. Но е забравил да свали капачката на резервоара и бензинът се лее наоколо. Когато стигам до него, вече е прогизнал. Уплашвам се, че ще взриви проклетото място. Грабвам маркуча от него и го облягам на колата. Толкова е пиян, че едва говори. Питам го дали има пари, но не може да ми отговори. Затова вадя портфейла му от задния му джоб. Има около петдесет кинта и напълвам резервоара му. Сипвам бензин за двайсет и пет долара. Вадя парите от портфейла му и го връщам в задния му джоб. Той вече спи, облегнат на колата. Отварям задната врата и го набутвам на задната седалка. И ще ви кажа нещо — никак не беше лесно. Той е едър тип. После паркирам колата му до сградата, вземам ключовете му и го оставям да се наспи. Проверявам го на всеки час, за да се уверя, че не се е задавил в собственото си драйфане или нещо подобно. Около четири сутринта виждам, че се размърдва. Решавам, че е достатъчно трезв, за да шофира, затова вадя ключовете и ги оставям на волана.