![Несправедливост за всички [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/3/4/nespravedlivost-za-vsichki-bg-download.jpg)
Несправедливост за всички [bg]
- Автор: Пратт Скотт
- Серия: Джо Дилард #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9546553461
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Несправедливост за всички [bg]». Краткое содержание книги:
„Чиста проба съдебен трилър, който те кара да обръщаш скорострелно страниците и силно напомня на любимите ни образци в жанра. „Несправедливост за всички“ е третата и най-силна книга от поредицата за Джо Дилард. Горещо я препоръчваме на всички любители на трилърите“. Ню Йорк Таймс
„Справедливост — способността да си справедлив, безпристрастен и честен.“ Нов колежански речник „Уебстър“
— Каза ли на жена си къде отиваш? — пита тя усмихнато.
— Не. Държа си на брака.
— Това не е ли лъжа?
— Бих казал, че по-скоро е проява на здрав разум.
— Ще се напиеш ли с мен?
— Надали.
— Няма ли поне да пийнеш едно?
Келнер застава до масата и ни подава две менюта. Поръчвам си водка с мартини, най-вече за да успокоя нервите си. Тревожа се, че някой ще ме види тук с Рита и ще каже на Каролайн. Притеснявам се, че някой от службата може да влезе. Не трябваше да се срещаме тук, но Рита настоя.
— Това е чудесно — казва Рита. — Любимият ми ресторант и любимият ми мъж.
— Радвам се, че се забавляваш. Успя ли да свършиш това, за което те помолих?
— Разбира се.
— Къде е?
— Не и докато не приключим.
Прекарвам един час в ядене и бъбрене с Рита. Тя ме развлича с истории за безбройните си завоевания и се оплаква, че не можела да търпи мъжа, с когото ходи сега, адвокат на име Стив Уилис. Когато я питам защо ходи с него, тя ми отговаря по типичен за нея начин:
— Бъкан е с мангизи и е надарен като катър.
Рита е забавна и красива, но когато започва четвъртата си чаша вино, очите й се замъгляват и речта й се заваля. Промяната е внезапна и не е приятна гледка.
— Та к’во ще правиш с онова? — пита тя.
— Какво имаш предвид?
Чудя се дали във въпроса й има сексуален намек.
— Онова, което ти донесох.
— Съжалявам, Рита, не мога да ти кажа.
— Е, надявам се да му заковеш кожата за стената на обора с него. Той е шибан извратеняк, нали знаеш?
— Не, не знам. Би ли говорила по-тихо?
— Ооооо — изкикотва се тя. — Шшшшг!
— Хайде, Рита, да се махаме оттук.
Плащам сметката и успявам да я изкарам навън, преди да стане късно. Тя се разхълцва.
— Не можеш да шофираш — отбелязвам.
— Разбира се, че мога.
— Не, не можеш. Ще те заведа у дома. Стив може ли да те докара тук, за да си вземеш колата утре?
— Мързеливото копеле вероятно ще плати на някого да дойде да я вземе — отговаря тя. — Има повече пари, отколкото здрав разум.
— Да, споменавала си ми.
— Но има фантастичен пенис. Ох, чакай малко, сладурче. Почти забравих.
Тя се препъва по паркинга към колата си, луксозен кабриолет крайслер кросфайър, който съм сигурен, че си е спечелила със секс. Чувам изщракване и багажникът се отваря. Тя бръква вътре и вади кафяв хартиен плик, после се запрепъва към мен. Помагам й да се настани в джипа и излизам от паркинга.
— Запечатах вси… — хълцането я кара да замълчи за миг. — Запечатах всичко в найлонови пликове и им сложих етикети, точно както ме помоли.
— Благодаря.
Вземам плика и го прибирам в жабката. Рита се плъзва на седалката, сгушва се в мен и обляга глава на рамото ми.
— Нямаш нищо против, нали? — пита тя.
После изхълцва отново и след трийсет секунди вече спи дълбоко.
50
Бейтс ме чака в шест на следващата сутрин във „Вафлената къща“ близо до Бунс Крийк. Навън е още тъмно.
Занасям му плика и го оставям на масата пред него.
— Как го направи? — пита той, като отваря плика и надниква вътре.
— Възползвах се от стар приятел.
— Всичко ли има етикети?
— Точно както докторът поръча. Как мина с Рамирез?
— Чудесно приключение, братко Дилард. Наистина великолепно. Повозих се в хеликоптер и носех пушка. Напомни ми за отминалите дни. И трябва да ти кажа, че започнах да изпитвам искрено уважение към федералните момчета. Знаят какво правят.
— Значи Рамирез беше там?
— Беше там и получи куршум още в самото начало.
— Куршум? Мъртъв ли е?
— Не, но ти гарантирам, че му се искаше да бъде. Никога не съм виждал разпит, като онзи, на който Райдър го подложи вчера. Не мисля, че ти би го одобрил.
— Какво те кара да мислиш така?
— Да кажем само, че конституционните права на Рамирез не бяха спазени. Ударихме ги на зазоряване. Пристигнахме там с гръм и трясък като в онази сцена с хеликоптерите в „Апокалипсис сега“. Райдър се втурна право към Рамирез, но той бе достатъчно тъп да насочи пистолет към него, така че нашето момче отнесе част от крака му с пушката си с отрязана цев. Едно от другите момчета превърза крака на Рамирез, но не му даде нищо за болката. Натовариха шестима мексиканци и купчина агенти в единия хеликоптер, а всички останали се настаниха в другия. На земята останахме само пилотът на нашия хеликоптер, аз, Райдър, друг агент на име Лукас и Рамирез. Вече бяха сложили белезниците на Рамирез, но го завлякоха до едно малко дърво, облегнаха го на него и закопчаха ръцете му около дънера. После оковаха и глезените му и започнаха да го обработват. Райдър му задаваше въпроси и ако не харесаше отговора, Лукас забиваше крак в раната на Рамирез. Кълна се, Дилард, накараха ме да повярвам, че ще убият гадняра още там. Той сигурно също го е повярвал, защото се разприказва.