Несправедливост за всички [bg]

— Аз бях отговорен за оттеглянето на обвиненията — опроверга го Рамирез, — а не ти.

Стинет чу отварянето на вратата и се огледа. Друг мексиканец бе влязъл в бара. Той погледна Рамирез и поклати глава.

— Но аз бях човекът, който ти направи предложението! — извика Стинет.

— И заради това ти плащам двайсет хиляди долара.

— Но когато първо ти споменах за сделката, ти не каза нищо за връщане на хонорара за убийството. Останах с впечатлението, че това няма да е проблем.

— Е, сгрешил си.

Стинет се облегна назад и прокара ръце през къдравата си коса. Истината бе, че вече не разполагаше с парите. Беше ги използвал за начална вноска за купуването на използвана „Чесна“. Летеше през по-голямата част от живота си и бе харесал самолета отдавна. Рамирез му бе дал възможност да направи покупката.

— Това не е правилно — каза Стинет. — Ами ако откажа?

— Не е добра идея.

— Ами ако ти кажа, че не разполагам с парите? Че вече съм ги изхарчил?

— Ще си помисля, че или си лъжец, или си адски тъп. Искам си парите и ги искам през следващите двайсет и четири часа.

— Това е невъзможно! Казвам ти, че не разполагам с тях!

— Ами ако животът ти зависи от това?

— Значи сега ме заплашваш? Не мисля, че осъзнаваш с кого си имаш работа. Не съм някакъв смотан престъпник, когото можеш да убиеш, без на някого да му пука. Ако ми направиш нещо, ще платиш прескъпо.

Рамирез се разсмя.

— Чухте ли това, момчета? Ще платя прескъпо.

Стинет се размърда притеснено. Смехът продължаваше. Той се опита да стане, но Рамирез го хвана за ръката.

— Успокой се, приятелю. Успокой се. Трябваше да проявя повече разум и да не си искам парите от адвокат.

— Не разбираш — нервно каза Стинет.

Кракът му затрепери неконтролируемо. Догади му се.

— Просто ние с теб имахме договор. Договор, нали разбираш?

— Да, да, договор — кимна Рамирез.

Мексиканецът се протегна под масата и Стинет внезапно се озова вторачен в дулото на пистолет със заглушител.

— Като говорим за договори — каза Рамирез, — страхувам се, че ти си единственият човек, който може да ме свърже с договора за убийство на момичето. Или поне единственият, на когото нямам доверие.

— За какво говориш? — извика Стинет и усети как по вътрешността на бедрото му се стече топла урина. — Никога не бих направил подобно нещо. Помисли малко! Ако някога проговоря и дума за теб, аз самият ще се озова забъркан във всичко това. Ще е професионално самоубийство. Ще ме напъхат в затвора.

— Приятелят ти, онзи от прокуратурата, който ти даде парите за договора — прекъсна го Рамирез, — той знае кой съм. Също знае и че аз съм уредил убийството.