Черния мустанг

— Да.

— Тогаз те моля за голямата диагноза и услуга да ми разрешиш да участвам като пръв певец в таз трагедия! Изобщо не е нужно тепърва да си уча ролята наизуст. Е, бъдете тъй добър, господин театрален директоре, да ми заповядате кога трябва да вдигна завесата! Уважаемата публика вече тропа с крака и всички билети са разпродадени!

— Добре, желанието ти ще бъде изпълнено. Ловджийският ти нож все още ли е тъй остър?

— Наточен и остър е като лъскав бръснач.

— Well! Тогава нека Хас и Кас хванат вожда тъй здраво, че да не може да си движи главата, а ти ще му отрежеш цялата гъста и дълга коса, но ще оставиш само един кичур, на който ще завържем тези прекрасни азиатски украшения.

При тези думи той измъкна от джоба си плитките на двамата китайци, които бяха откраднали пушките им.

— Ура! Двете плитки на кинг-конг-кенг-кянг! Почти ги бях забравил! Ура, ура, каква великолепна стилистична мисъл! Толкова съм радостен и възхитен, като че днес е моят синологически рожден ден! Веднага можем да помогнем на този човек да се освободи от косата си и да се накичи с двете плитки. Елате, господа Тимпе номер едно и номер две! Вярно, че имената ви не ми звучат особено добре в изпълнение на тромпет, ама при една такваз фамозна операция туй не ме смущава особено. Внимавайте, господа, великата ни мисия може да започне. Завесата се вдига, но косата трябва да падне! Ще играя ролята на севилския бръснар без четка и сапун, а команчът ще бъде «одраният рицар-разбойник». Още в първо действие се обръщам към него, като пея в арията си: «Подай ми ръката си, живот мой!» а той ми отговаря с арията за милост от «Роберт и Бертрам». После започва хорът на отмъстителите: «Режи, Хобъл, режи, косата ти махни!» След туй той се намесва: «Скъпи Франк, по-полека ме стрижи, че главата ме боли!», което, ако не се лъжа, или ако Вебер не се е лъгал, е от «Вълшебния стрелец». В края на първо действие е терцетът: «Луна, луна, ти поглед в мен забола, виж главата на команча — тя е гола!» Когато малко по-късно завесата отново се вдигне, започвам под акомпанимента на хармониум: «Болката му силна разберете, тънкия му кичур оплачете!», след което той съвсем сам отговаря с двоен квартет: «Драги Франк, без шапка вече не излизам аз, човече, та затуй бъди добър и стори ми тоз хатър, двете плитки ми вържи, таз услуга направи!» Разбира се свършвам аз таз работа, щото ролята ми го изисква и когато туй е готово, всички певци и зрители заедно с целия оркестър започват хвалебствената песен: «Ликувайте червени братя, с тез думи аз ще ви изпратя, радост най ви подобава щом плитки има Токви Кава, той е толкоз възхитен, дето тъй е украсен, отведете го в вигвама, свърши тази смешна драма». После публиката става на крака и завесата пада. Ето как си представям празничната програма, а сега, господа и всички останали джентълмени, представлението може да започва. Който най-добре играе, няма да получи възнаграждение!