Черния мустанг

— Къде отиваш?

— Връщаме се долу.

— Какво мислиш да правиш после?

— Щом се спуснем долу, ще бъдеш обесен на някое дърво и след това ще дадем знак, който ще донесе смъртта на всичките ти войни. Ела!

Ловецът хвана вожда за ръката уж за да го накара да го последва, обаче Токви Кава се отскубна, отстъпи крачка назад и със святкащи от гняв очи попита:

— Ти можеш да ни спасиш само ако се предадем, така ли?

— Да.

— Ще останем ли живи?

— Надявам се.

— И ще можем да се върнем при нашето племе?

— Ако ви подарим живота — да. Не вярвам да мислиш, че ще ни се иска особено много да останете тук.

— А не те ли е страх от отмъщението ни, ако ни разрешите свободно да си тръгнем оттук?

— Pshaw! Че кой ли ще се страхува от вас? Защо говориш за отмъщение? Не ни ли дължите по-скоро благодарност ако ви подарим живота?

— Първо ни го подари, после ще видиш какво ще направим.

— Тогава решавай бързо! Давам ти само толкова време колкото ние, белите, наричаме пет минути. После трябва вече да си взел решение.

— Не ми е необходимо време, защото още сега ти казвам че ще се предадем. Как искаш да стане това?

— Виждаш ли, че ей там отдясно човек може да се изкачи по скалата?

— Да.

— Пътечката е толкова тясна, че по нея не е възможно да вървят двама души един до друг. Кажи на войните си да се изкачат по нея един по един, но без оръжия. Разбира се на първо време всички ще бъдат вързани, докато обсъдим как да постъпим с тях. После ще…

— Вързани ли? — гневно го прекъсна вождът.

— Да. Ако това не ти харесва, тогава нека умрат. Та нали и ти си вързан?

— Уф! Олд Шетърхенд е ужасен човек. Той говори тъй кротко и спокойно, ала волята му е като гранит, който нито се размеква, нито се огъва.

— Много хубаво, че си го разбрал! Съобразявай се с това. И тъй, съгласен ли си воините ти да бъдат вързани?

Токви Кава се поколеба няколко секунди, но после, гордо изпъна снага и от ярост почти изкрещя:

— Да!

— Well! Но им кажи, че незабавно ще убием всеки, който не остави долу всичко, а скрие и най-малкото оръжие!

Ясно си личеше как вожда трепери от ярост. Но той зададе още един въпрос:

— Ако направя каквото искаш от мен, синът на моята дъщеря ще остане ли жив? И той ли ще бъде свободен?

— Да.

— Закълни ми се!

— Олд Шетърхенд никога не се кълне. Давам ти честната си дума и ще я удържа!

— Вярвам ти. Ти често си носил беди на племената на команчите, но никога не си лъгал.

— Синовете на команчите винаги сами са си били виновни за нещастията, които са им носили срещите с Винету и с мен. Ние с радост ще станем техни приятели и братя, но те ни мразят и ни принуждават да се защитаваме. И ако винаги остават с празни ръце, то неуспеха си трябва да припишат на самите себе си. Нима и в този случай вината не е единствено ваша? Не сме ви сторили никакво зло. Защо ни обра и защо искаше да ни убиеш? И на всичко отгоре дръзваш да ни наричаш ваши врагове! Pshaw!