Шогун

Стигнаха благополучно залива, но без Родригес. Отнесе го една вълна, когато спасителното му въже не издържа и се скъса.

Вече бяха почти в безопасност, когато откъм север връхлетя огромна вълни, и макар корабът да се беше напълнил с доста вода и да бяха изгубили капитана японец, сега съвсем затънаха, вълните ги подеха като детска играчка и ги затласкаха към назъбения от скали бряг.

Блакторн видя как Родригес изчезна зад борда и се боричкаше с разбеснялото се море, полуудавен от солената вода. Бурята и течението го отнесоха далеч, към южната страна на залива, а те бяха до сами скалите и на всички им стана ясно, че с тях е свършено.

Когато вълната поде Родригес и го понесе извън кораба, Блакторн му хвърли дървения спасителен пояс. Португалецът замаха отчаяно с ръце към спасителния кръг, ала морето му го измъкна и го запрати далеч от него. Едно от греблата го удари и той се опита да се вкопчи в него. Дъждът обаче плющеше като плътна завеса и последното, което Блакторн видя от Родригес, беше една ръка и счупеното весло, а вълните бушуваха и шибаха изтерзания бряг. Би могъл да се хвърли зад борда, да доплува до него и сигурно щеше да го спаси и сам той да оцелее, време имаше, ала последният му дълг беше към кораба, а неговият кораб беше в опасност.

И той обърна гръб на Родригес.

Вълната бе отнесла със себе си и няколко гребци и сега други със сетни усилия се мъчеха да се доберат до празните места и да ги заемат. Един от помощник-капитаните безстрашно развърза спасителното си въже, хвърли се на фордека, завърза се там и започна да бие тъпана. Викачът също възобнови монотонното си скандиране и гребците се опитаха да въдворят ред в хаоса.

— Исогиии — извика Блакторн, спомнил си думата. Той се наклони напред и се притисна към кормилото, за да помогне на носа на преодолее вятъра, после изтича до перилата и заудря с ръце в такт на гребането, завика „раз-два“, „раз-два“, за да ободри екипажа. — Хайде, копелета, давайте, гребете!

Галерата вече беше в скалите или по-скоро скалите бяха почти на носа — и отдясно, и отляво. Греблата се потапяха и теглеха, ала корабът не помръдваше, вятърът и течението надделяваха и чувствително го дърпаха назад.

— Гребете, копелета, гребете — развика се пак Блакторн и запляска ритмично с ръце.

Гребците като че поеха от неговата сила.

Първо дадоха отпор на морето, а след това го превъзмогнаха.

Корабът се отдръпна от скалите. Блакторн се насочи към брега, накъдето духаше вятърът. И не след дълго попаднаха в по-спокойни води. Вятърът все така беснееше, но някъде горе, над главите им. Бурята още бушуваше, но тя бе навътре, в морето.