Партньори [The Partner-bg]

— Живи мощи си — каза Карл. — Яж.

Патрик изгълта първото парче, без да каже дума, после още едно.

— Как успя да отслабнеш толкова? — попита Карл.

— Може ли да помолим за бира? — каза Патрик.

— Не. Съжалявам. Ти си задържан, не забравяй.

— Отслабването е умствен проблем. Ако решиш да го направиш, не е трудно. Изведнъж се оказа, че имам предостатъчно мотиви да гладувам.

— Колко килограма беше станал?

— В петъка, преди да изчезна, бях към сто и двайсет. През първите шест седмици свалих двайсет. Днес сутринта бях седемдесет.

— Заприличал си на чироз. Яж.

— Благодаря.

— Беше стигнал до хижата.

Патрик избърса брадичката си с книжна салфетка и върна пицата в кутията. Отпи малко диетична кола.

— Да… хижата. Беше около единайсет и половина. Влязох през предната врата, без да паля лампите. На половин миля има още една, горе на склона. Вижда се от моята. Беше собственост на някакви хора от Хатисбърг, които, струва ми се, не бяха там тази неделя, но все пак трябваше да внимавам. Закрих малкото прозорче на банята с тъмна кърпа, запалих лампата и бързо се избръснах. После си отрязах косата и я боядисах. Тъмнокафяво, почти черно.

— Съжалявам, че не съм те зърнал така.

— Отиваше ми, но ми беше странно. Когато се видях в огледалото, имах чувството че съм друг човек. След това почистих много старателно, защото знаех, че ще гледат всичко под лупа. Махнах всички косми, прибрах тубите и кутиите от боята. Облякох си дебели дрехи, направих каничка силно кафе и изпих половината. Другата половина налях в термос за пътуването. Към един след полунощ излязох от хижата. Не очаквах ченгетата да се появят толкова рано, но трябваше да съм предпазлив. Щеше да мине време, докато разберат чия е колата и се обадят на Труди, но не беше изключено някой да се сети веднага и да предложи да проверят хижата. Колкото и малко вероятно да беше това, в един часа реших, че трябва да побързам.

— Не се ли безпокоеше за Труди?

— Неособено. Знаех, че бързичко ще преживее шока и ще ми устрои великолепно погребение. Около месец щеше да се държи като образцова вдовица, а след това щеше да получи застраховката. Това щеше да е най-щастливият й ден. Много пари, много внимание… не, Карл, аз не обичах тази жена. Нито пък се безпокоях за нея.

— След това ходи ли пак в хижата?

— Не.

Карл не можа да не зададе следващия въпрос.

— Палатката, спалният чувал и пушката на Скарбъро бяха намерени под едно от леглата. Как са попаднали там?