![Партньори [The Partner-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/6/partnori-the-partner-bg-download.jpg)
Партньори [The Partner-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Партньори [The Partner-bg]». Краткое содержание книги:
Микробусът потегли.
Телефонно обаждане уведоми полицията за отвличането.
След час и половина излязоха от града и продължиха нататък, но Паулу нямаше представа къде се намира. В микробуса беше горещо — нямаше прозорци, нито осветление. Виждаше силуетите на двама въоръжени. Спряха зад някаква ферма и вкараха Паулу в ниската сграда. Квартирата му бе отзад — спалня, баня, всекидневна с телевизор. Имаше предостатъчно храна. Обясниха му, че няма да пострада, освен ако не опита да избяга, разбира се. Щяха да го държат около седмица и след това да го освободят, ако се държи както трябва.
Той заключи вратата и погледна през прозореца. Под едно дърво седяха двама мъже и пиеха чай. Автоматите им бяха наблизо.
Анонимен глас се обади на сина на Паулу в Рио, на портиера в блока, където бе апартаментът на Ева, в бившата й фирма и на нейна приятелка, работеща в туристическо бюро. Бе казано едно и също — Паулу Миранда е отвлечен. Полицията го издирва.
Ева беше в Ню Йорк от няколко дни — бе наела апартамент в хотел „Пиер“, пазаруваше на Пето Авеню и прекарваше часове наред в музеите. Бе инструктирана да се движи непрекъснато, да се появява периодично в Ню Орлиънс и да изчезва. Беше получила три писма от Патрик, тя му бе писала два пъти. Кореспонденцията им минаваше през Санди. Физическите страдания определено не бяха повлияли на способността на Патрик да мисли за подробностите. Писмата му бяха конкретни — планове, инструкции, действия в случай на непредвидени обстоятелства.
Обади се на баща си, но никой не вдигна телефона. Обади се на брат си и земята се разклати под краката й. Той настоя да се върне незабавно. Брат й беше деликатен човек, не бе свикнал на напрежение и натиск. Предаваше се лесно. Трудните семейни решения винаги оставаха за Ева.
Държа го на телефона половин час, докато се опитваше да успокои и него, и себе си. Нямаше искане за откуп. Нито пък похитителите се бяха обадили.
Тя позвъни въпреки забраната му. Засуети се пред един телефонен автомат на летище Ла Гуардия — попипваше нервно косата си, озърташе се през непрозрачните тъмни очила. Набра номера на стаята му и заговори на португалски. Ако подслушваха, най-малкото трябваше да си намерят преводач.
— Патрик, Лия е — каза тя колкото се може по-спокойно.
— Какво се е случило? — попита той на португалски. Не бе чувал чудесния й глас от доста време, но не се радваше.
— Можем ли да говорим?
— Да. Какво има? — Патрик непрекъснато следеше дали подслушват телефона му. Беше му досадило да го прави. С устройството, което му бе донесъл Санди, проверяваше всички възможни места в стаята, където биха могли да скрият бръмбар. Охраняваха го непрекъснато и това донякъде го успокояваше. Опасяваше се обаче за външните линии.
— Баща ми — отговори Лия и му разказа набързо за отвличането. — Трябва да се прибера.
— Не, Лия — каза той спокойно. — Това е капан. Баща ти не е богат човек. Не искат пари. Искат теб.
— Не мога да зарежа баща си.
— Но не можеш и да го намериш.
— Аз съм виновна за всичко.
— Не. Вината е моя. Все едно, не влошавай положението допълнително, защото точно това ще стане, ако хлътнеш в капана им.
Тя продължаваше нервно да подръпва косата си и да наблюдава бързащите тълпи наоколо.
— Какво да направя?
— Отиди в Ню Орлиънс. Когато пристигнеш там, обади се на Санди. Остави ме да помисля.
Тя си купи билет и седна на място край стената, което й даваше възможност да скрие лицето си зад списание. Мислеше за баща си и за ужасните мъчения, на които биха могли да го подложат. Двамата мъже, които обичаше, бяха отвлечени от едни и същи хора. Патрик все още беше в болница заради раните си. Баща й беше по-възрастен и много по-слаб. Страдаше заради нея, а тя не бе в състояние да направи каквото и да било.
След многочасово издирване един полицай от Билокси най-накрая засече колата на Ланс — тръгваше си от Гранд Казино в десет и двайсет вечерта. Спря го и го задържа без обяснения, докато накрая пристигна Суийни. Двамата седнаха на задната седалка на патрулната кола, в паркинга на една закусвалня.
Шерифът попита как върви бизнесът с наркотиците и Ланс отговори, че върви добре.
— Как е Труди? — попита шерифът, захапал клечка за зъби. Двамата се надпреварваха кой ще изглежда по-невъзмутим. Ланс дори бе сложил най-новите си тъмни очила.
— Добре е. Как е жена ти?
— Нямам такава. Слушай, Ланс, получихме сериозна информация, че търсиш наемен убиец.
— Това е лъжа. Пълна лъжа.
— Хубаво. Само че ние не сме убедени. Ето какво… Всичките ти приятелчета са точно като теб. Или са пуснати с изпитателен срок от затвора, или се трудят усилено да влязат там. Боклуци. Абсолютни боклуци. Непрекъснато посягат към мръсните пари и си търсят белята. Ако чуят хубав слух, горят от нетърпение да го подшушнат на федералните. Току-виж, съкратили им изпитателния срок.