Партньори [The Partner-bg]

— Значи затова си пусна брада и надебеля?

— Да. Сам се изненадах, че брадата ме промени толкова. Това стана по времето, когато ме направиха съдружник. Вече бях отчаян. Жена ми ме мамеше, играех си с дете, което не беше мое, работех с хора, които не можех да понасям. Нещо в мен се пречупи, Карл. Един ден карах по крайбрежната магистрала, имах някаква важна работа, но попаднах на задръстване. Погледнах към Залива и почти на хоризонта видях самотна малка яхта с платна, която едва се движеше. Страшно ми се прииска да съм на нея, да отплавам някъде, където никой не ме познава. Седях в колата и просто ми идеше да скоча във водата и да заплувам към нея. Разплаках се. Можеш ли да го повярваш, Карл?

— Всички преживяваме такива дни.

— Тогава нещо се пречупи в мен и вече не бях същият човек. Разбрах, че ще изчезна.

— Колко време мина след това?

— Трябваше търпение. Повечето хора бързат, когато решат да изчезнат, и допускат грешки. Аз имах време. Не бях разорен, нито пък трябваше да се крия от кредитори. Купих застраховка „Живот“ за два милиона долара, което ми отне три месеца. Не исках да оставя Труди и детето без нищо.

Започнах да дебелея — ядях като побъркан. Промених завещанието си. Успях да убедя Труди, че трябва да помислим за погребенията си отрано, и не събудих подозренията й.

— Кремирането беше умен ход.

— Благодаря. Препоръчвам го горещо.

— Така става невъзможно да се определи причината за смъртта и самоличността на мъртвия, както и други съществени неща.

— Хайде да не говорим за това.

— Извинявай.

— После научих за мистър Бени Арисия и войната, която е повел срещу Пентагона и „Плат и Рокланд“. Боуган криеше всичко това. Започнах да душа и установих, че Витрано, Рейпли и Хаварак също са в играта. Всички, с изключение на мен. Те се промениха, Карл, до един. Станаха потайни, криеха се. Е, вярно е, че бях новият човек във фирмата, но все пак бях съдружник, нали така? Бяха гласували единодушно за това, а само два месеца по-късно искаха да ме изолират от заговорите с Арисия. Изведнъж започнаха да изпращат само мен, когато трябваше да се пътува, което устройваше всички. Труди можеше да урежда тайните си срещи, съдружниците можеха да се виждат с Арисия, без да се крият. Изпращаха ме навсякъде, а аз бях доволен, защото това улесняваше плановете ми. Веднъж отидох във Форт Лодърдейл, за да взема някакви показания, и в Маями попаднах на човек, който изпипваше съвършени документи. Срещу две хиляди долара получих нова шофьорска книжка, паспорт, карта за обществена осигуровка и документи за регистрация като гласоподавател оттук, от окръг Харисън. Името ми беше Карл Хилдебранд, в твоя чест.

— Трогнат съм.