Песента на палача (Загадката, разказана от Дърводелеца на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на палача (Загадката, разказана от Дърводелеца на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Младият занаятчия Саймън Котърил пристига в красивия град Глостър, изпълнен с надежди за бъдещето. Но само за няколко дни неопитният провинциалист остава без пари, дрехи и подслон, и е принуден да стане кралски палач. Скоро му става ясно, че хората, с които работи, крият някаква тайна.
Кметът и старейшините на Глостър са обезпокоени. От известно време от града са започнали да изчезват млади момичета. Открити са обезобразените им трупове и градските първенци са принудени да пристъпят към действие. На таен процес три вещици са осъдени на смърт. Младият Саймън и останалите палачи трябва да екзекутират жените на мястото, където са извършвали ужасните си престъпления — в гората Дийн.
Престъпниците са наказани, но това е само началото на ужаса за кралските палачи. На свобода е останал повелителят на вещиците — безлика, забулена в тайнственост фигура. Неизвестният Господар преследва всеки, който е замесен в обесването на трите жени, а междувременно труповете на обесените изчезват. Когато Саймън вижда покойния си предшественик да се разхожда жив и здрав из гората Дийн, му става ясно, че трябва да разчисти свърталището на вещиците и да разобличи незнайния им Господар, за да спаси собствения си живот.
— Тук съм по заповед на краля — започна кметът и посочи брат Мартин. — Обявявам този човек, този така наречен монах, този изменник на вярата, че е лукав и измамен убиец. Че е член или по-скоро водач на дяволското сборище, от което така лицемерно твърди, че се укрива.
Приорът го гледаше занемял, пребледнял и с увиснала челюст, но брат Мартин се надигна от стола си и се озъби.
— Да не си си изгубил ума, сър! — изрева той. — Саймън, в името на Бога!
— Седни, брат Мартин! — каза му дърводелецът. — Или трябва да те нарека с истинското ти име, Едуард Ратолиър? Сирак, живял в Страуд, несъщ брат на Агнес, вещица и магьосница, убита наскоро в леговището си в Савърнейк.
— Това е нелепо! — Брат Мартин скри лицето си с ръце. — Саймън, да не си полудял?
— Къде си ръкоположен? — започна Саймън. — Хайде, брат Мартин, кажи ми. Ще прегледаме архивите. Може да ни отнеме седмици, дори месеци, но дотогава единствената ти оцеляла дъщеря ще бъде обесена. Хората на кмета я държат в тъмницата на съвета. Беше съдена и си призна всичко. Ще бъде обесена преди обяд.
— Елиънор? — Брат Мартин вдигна ръка към устата си.
— Откъде знаеш коя е? — намеси се кметът. — Единственото, което може да спаси дъщеря ти — включи се той в играта на Саймън, — са твоите искрени и пълни признания.
— Чакайте! Чакайте! — намеси се приорът. — Брат Мартин е духовник и е под защитата на Светата църква.
— Брат Мартин е еретик и убиец! — отвърна началникът на стражата. — Ако искаш, отче приор, моите хора ще го отведат насили и цял Глостър ще разбере какво е станало тук.
Сега брат Мартин седеше с ръце в скута, загледан в пода.
— Това е просто абсурдно — продължи приорът, — Брат Мартин наистина се беше отклонил от правия път и не спазваше обетите си, както би трябвало. Но през последните няколко седмици той се промени. Живее като затворник в манастира.
— Така е — съгласи се Саймън. — А човек, който се преструва, че е уплашен, който изразява желание да се скрие, рядко бива наблюдаван. Кажи ми, отче приор, къде е килията на брат Мартин?
— Зад гробницата на света Радегунд. Ти я знаеш!
— И ако поиска да излезе нощем? Просто заради спора да приемем, че брат Мартин иска да се измъкне от килията си — настоя Саймън.
Приорът примигна, устните му се движеха безмълвно и Саймън долови несигурност в погледа му.
— Казвам истината, нали отче приор? Ако брат Мартин иска да излезе, да се измъкне в тъмнината, би могъл да го направи. Моля те, отговори ми — да или не.
Приорът кимна.
— Възможно е — призна той.
— Мухоловката е мъртъв — каза Саймън. — Дошъл е да те види вчера, преди да замине, нали? Искаше да се сбогува с приятеля си. Горкият! Който веднъж е бил свещеник, винаги си остава свещеник. Преди да е тръгнал, сигурно е запалил някоя от онези червени свещи на гробницата на света Радегунд. Когато донесоха трупа му, видях восък по жакета му, а само в черквите има червени свещи. Но Мухоловката не би влязъл в черква, ако не му се налага. Единственото свещено място, което би посетил, беше гробницата на света Радегунд, — за да се сбогува с теб. Брат Мартин беше навел глава.
— Изповяда ли го? Или се престори? — попита Саймън. — Успя ли да го утешиш? Каза ли му, че може и да тръгнеш с него? Че трябва да тръгне през Източната порта?
— Какво значи това? — попита приорът.
— Мухоловката беше бивш палач — обясни Саймън. — Мой приятел, както и на брат Мартин. Сигурен съм, отче приор, че ако разпитате послушниците, които наблюдават гробницата, може да са забелязали този поклонник. Трябва да е махнал качулката, когато е влязъл в църквата, а плешивото му теме беше покрито с черни петна. — Саймън замълча. Не знаеше дори дали брат Мартин го слуша. — Обзалагам се и, че ако разпиташ същите тези послушници, те ще ти кажат, че една млада жена също е дошла в параклиса и е поискала добрият брат Мартин да изслуша изповедта й. Седнала е на пейката и е поговорила с баща си. — Той млъкна при вида на изненаданото лице на приора. — Да, подозирам, че Елиънор Ратолиър е дъщеря на брат Мартин. Когато за последен път посетих този манастир, той беше дълбоко потресен от новината за смъртта на двете Ратолиър. Помислих, че се е уплашил, не знаех, че скърби. Както и да е, Елиънор избяга от Савърнейк. Веднага е потърсила защитата на своя баща и Господар, монаха, когото познаваме като брат Мартин. Той й е казал всичко за посещението на Мухоловката. Как може да му отмъсти за унищожението на сборището и смъртта на майка си и по-голямата си сестра. Мухоловката винаги е имал слабост към хубавичките лица. Заплатил е с живота си за греховете си. Но тя ще увисне на бесилото! И то не тайно! Ще се гърчи и ще танцува пред очите на всички. Може би ще й отнеме цял час, докато умре.