Императорът на света
- Автор: Олдридж Рэй
- Серия: emancipator #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Императорът на света». Краткое содержание книги:
И отново борба за оцеляване…
Няма изход… Или трябва да се борят в името на злото, или да умрат!
Но има ли гаранция, че дори и тогава, дори и да продадат душите си, Руиз Ау и приятелите му ще запазят живота си.
— Очевидно Публий ти казва далеч не всичко.
— Разбира се. Но въпреки това е странно. Сигурен ли си, че това не е твоя идея?
— Дори и да е така — да не мислиш, че ще ти кажа истината?
За миг лицето на двойника се изкриви.
— Дори и на шега е опасно да ме дразнят с подобни неща — произнесе фалшивият пират с такъв див и мрачен глас, че сякаш внезапно някой друг заговори през устата му.
Руиз изгледа внимателно събеседника си. Това пък какво е? Да не би дубликатът — а следователно и самият Юбере — да не е чак толкова спокоен човек, колкото излизаше според думите на Публий?
— Извинявай — каза Руиз. — Разбира се, че действах според указанията на Публий. Мога ли да се меря с такова могъщо чудовище като него? Интересно, би ли могъл изобщо да се осмели някой? Абсурдно.
Лицето на двойника отново придоби добродушно-отчуждено изражение.
— Е, щом казваш… Добре, тогава да те попитам нещо друго. Защо през цялото време ме държиш на повод? Нали знаеш, че няма да посмея да наруша инструкциите на Публий?
— Така се чувствам по-спокойно — отвърна Руиз. — Освен това вече е ясно, че двамата с теб имаме различни инструкции.
След половин час Руиз чу в комуникатора шепота на Олбани:
— Елате тук.
Незабавно се озоваха при него. Той беше сам.
— Оставих другите да наблюдават развитието на събитията — гласът на техника звучеше някак треперещо. — Непременно ли трябва да направим това, шефе?
Руиз кимна.
— Какво открихте?
— Нещо загадъчно. Какво общо имаш с геншите? Готов си да направиш всичко, за да се запознаеш по-отблизо с тях.
Руиз забеляза, че докато двамата с Евфрат вървяха напред, вонята наистина се усилваше.
— Това не е твой проблем, Олбани — озъби се той. — Какво намери там?
Техникът въздъхна:
— Добре, не ми обръщай внимание, всъщност не ми пука. А ние попаднахме на огромна дупка в тялото на небостъргача. Тунелът стига до нея. Не знам в резултат на какъв катаклизъм се е появила тази дупка, но тя сякаш пронизва сградата от горе до долу. Напречното сечение на проклетата дупка е около сто и петдесет метра, формата — горе-долу цилиндрична. Над нашия тунел и под него има стотици абсолютно сходни коридори. По стените на шахтите има релси, които минават през проходите и се вият като спирала. Предполагам, че това е по-късно архитектурно допълнение. Ако се вярва на радара, горният край на дупката е на около половин километър, но надолу тя се простира на доста по-голямо разстояние — три километра. И ето какво ще ти кажа — оттам се носи такава смрад, сякаш на дъното са се събрали всички генши във вселената.
— А какво засече радарът ти?
Олбани поклати глава:
— Нямам никакво понятие. Щом се приближихме, всичко престана. Мисля, че това беше влак или нещо подобно. Издигаше се или се спускаше.
— А приборите за следене?
— Хъксли каза, че всичко е чисто. Той разбира ли от тези неща?
Руиз не обърна внимание на въпроса му. В данните на Публий не фигурираше никаква дупка. Очевидно и неговата информация не беше пълна. На командира на малкия отряд му оставаше да разчита единствено, че навигационната сонда няма да се окаже съвсем безполезна. Руиз се обърна към двойника:
— Какво е това?
Онзи поклати глава. Впрочем, напълно дружелюбно.
— Навярно просто съм забравил. Странно е, че дори самият аз съм смаян от такава съществена подробност в собствената ми къща.
Той изглеждаше наистина объркан, но това продължи само миг.
— Можем ли да се доберем до железопътната линия? — попита Руиз.
— Тя минава на двайсет метра под нашия тунел, после се издига по спирала и преминава вече на шестдесет метра над нас — отвърна Олбани. — Ай самият ти ще видиш. Ние вече почти стигнахме. От дупката излиза слаба разсеяна светлина, така че можеш да изключиш фенера си.
Веднага щом Руиз загаси лампата, той забеляза в края на тунела меко червеникаво сияние. Сякаш почувства буца в гърлото си, а челото му се покри с пот.
— Даа — провлачи Олбани.
Геншите предпочитаха именно такова осветление. Същите тези същества, които бяха монтирали в мозъка на Руиз леталната мрежа и императива на Лигата. Той усети неуловимо напрежение в главата си, сякаш в съзнанието му бяха останали някакви призраци на тази конструкция. Някаква странна слабост обхвана бившия агент, но той безмилостно я потисна.
Добраха се до края на тунела, където останалите лежаха по корем. Киборгът беше насочил към ямата всякакви сонди и анализатори. Отстрани изглеждаше, че лови риба с невидима въдица. Чоу бе изпълзяла по-надалеч от ръба и беше притиснала лице в пода. Дурбан представляваше свита пружина на разрушение, убийства и насилие, която само чакаше заповед, за да се разгъне стремително. Когато Руиз допълзя и легна до него, звероподобният го изгледа хищно.