Императорът на света
- Автор: Олдридж Рэй
- Серия: emancipator #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Императорът на света». Краткое содержание книги:
И отново борба за оцеляване…
Няма изход… Или трябва да се борят в името на злото, или да умрат!
Но има ли гаранция, че дори и тогава, дори и да продадат душите си, Руиз Ау и приятелите му ще запазят живота си.
— Какво трябва да направя, за да оцелея? — попита най-накрая геншът.
Руиз се облегна назад в креслото, в него започна да се разпалва мъничка надежда.
— Трябва да помисля. Като начало имам едно предложение, но това е само част от проблема. Нека да свалим бесните нашийници.
Геншът затрепери в отговор, което означаваше отказ.
— Ако го направя, Публий ще ме накаже сурово. Той ми обясни това много подробно. Дори не можеш да си представиш с какви ужасни неща ме заплаши.
— Мога, и то доста добре — възрази Руиз. — Но ти не си уловил основната логическа нишка на ситуацията. Ако не свалим нашийниците, Публий просто ще те убие, за да убие мен. Ако ги свалим, той ще бъде принуден да се опита да ме убие непосредствено, и по този начин ще пощади теб. Ще бъда откровен докрай: искам да останеш при мен като заложник — за всеки случай.
— Разбирам.
— Лично аз не ти желая злото. Но искам да оцелея.
— И това е напълно разбираемо — геншът, изглежда, не изпитваше към Руиз никакви отрицателни чувства, но агентът избягваше да приписва на нехуманоидите човешки качества.
— Трябва да натиснем отключващия бутон едновременно.
Геншът застина. След миг от втората му уста се подаде тънко полупрозрачно пипало и докосна бутона.
— Аз съм готов — каза съществото.
Двамата натиснаха бутоните и нашийниците тихо изщракаха, след което паднаха на пода.
Руиз въздъхна дълбоко и замасажира протрития си врат. Искаше му се да се наслади на тази малка глътка свобода, но времето летеше.
— Добре ли ти се удава проникването в човешките умове?
— Успехите ми засега са доста скромни. Но с течение на времето ще се науча.
— Вече не разполагаме с време — отсече Руиз. — Какво знаеш за потапянето в холомнемоничния океан на личност, подложена на деструкция?
Геншът настръхна:
— Трудно ми е дори да си помисля за това… Съзнанието на такъв човек е студено място, озарено от непоносимо ярка светлина.
— Какво може да се направи в подобен случай и доколко успешно ще бъде?
— Без да се разрушава и изгражда наново личността? Много малко — геншът се размърда неспокойно.
— Нямам достатъчно опит.
— Добре. Да оставим настрана основния процес, за който така или иначе не разполагаме нито със сили, нито с време. Но поне можеш ли да направиш така, че Публий да не може да използва марионетката без нашето съгласие?
Геншът притихна отново. Руиз усещаше, че търпението му е на самата си граница, но подтисна желанието си да накара съществото да се забърза. Ако горкият генш изпаднеше в истерия, всичко щеше да бъде загубено.
Мълчанието продължи безкрайно. Но ето че най-накрая геншът заговори:
— Не мога да разбера съвсем постановката на въпроса. Не притежавам достатъчно опит в предателството. Може би не съм способен на това.
— Глупости — възрази Руиз. — Ти си разумно същество. Нито един народ, нито една раса в процеса на развитието си не може да мине без предателства, нека да перифразирам въпроса: какво можем да направим, за да не може Публий да се справи без нас? Имам идея: какво ще стане, ако блокираш нервните рецептори на марионетката така, че да не реагира на заповедите на господаря си? Можеш ли да защитиш тази блокировка с някакъв код или парола, известни само на нас?
Очните петна на генша прекратиха безкрайното си блуждаене. Той се съсредоточи изцяло върху предложението на Руиз. Най-сетне, когато човекът вече беше на път да реши, че съществото е прибягнало до някаква разновидност на летална самохипноза, геншът заговори:
— Този вариант изглежда напълно осъществим.
Руиз притвори очи. Нашийника вече го нямаше. Той можеше да избяга и да се стаи някъде в най-тъмното ъгълче на Морекупчина с надеждата, че гневът на Публий няма да го застигне. Но това нямаше да му помогне с нищо за бягството от Суук. Не, оставаше му да се надява, че ще успее да намери кукичката, на която ще се хване творецът на чудовища. Руиз рязко се изправи.
— Трябва да опитаме — каза той и тръгна към носовия отсек, да търси двойника.
Глава 15
Батискафът се бе спуснал почти на максималната дълбочина. Корпусът му поскърцваше от огромното налягане на водата. Най-накрая се озоваха при изоставения проход. Руиз следеше внимателно изображението на екрана на холовизора и прецизно, сантиметър по сантиметър, приближаваше апарата към вертикалната стена. Проходът изглеждаше като кръгла вдлъбнатина с диаметър два метра, преградена с грубо заварени решетки, почти безформени заради покрилата ги ръжда.
Придвижваха се с цялата предпазливост, на която бе способен Руиз, но въпреки това апаратът иззвъня като камбана след удар. Екипът загрижено наблюдаваше как манипулаторите на ремонтния шлюз го прилепиха към неравностите на стената и как се задейства молекулярното закрепване.