Пясъчните крале
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-097-2
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пясъчните крале». Краткое содержание книги:
— И ти не можеш да премахнеш тази програма, така ли, приятелю? — попита Кароли.
— Опитвах се, Кароли. Но не ме бива много в програмирането, а тези програми са ужасно сложни, също както и машината. Поне три пъти изтривах матрицата й и всеки път тя се възстановяваше. Тя е фантомна програма и не мога да я проследя. Появява се и изчезва, когато й хрумне. Призрак, разбирате ли? Спомените и личността й са преплетени с програмите, които управляват „Нощен летец“, и аз не мога да се отърва от нея, без да унищожа централния кристал и да изтрия цялата система. Но тогава ще съм съвсем безпомощен. Няма да мога да създам нова програма и корабът ще се разпадне, ще загине, всички важни системи ще престанат да функционират. Ще трябва да напусна „Нощен летец“, а това ще ме погуби.
— Трябваше да ни кажеш, приятелю — укори го Кароли д’Бранин. — На Авалон разполагаме с прочути кибернетици, велики умове. Бихме могли да ти помогнем. Да ти осигурим експерти. Дори Ломи Торн щеше да ти е от помощ.
— Кароли, вече опитвах с експерти. На два пъти вземах програмисти на борда. Първият ми каза това, което току-що казах на вас — че е невъзможно, без да се изтрие цялата система. Вторият бе учил на Нюхолм. Мислеше, че ще се справи, но мама го уби.
— Все още криеш нещо от нас — каза Меланта Джирл. — Мога да си обясня как твоят призрак отваря шлюзове и устройва уж случайни инциденти. Но как ще обясниш това, което направи на Тейл Ласамер?
— Тук вината е моя — отвърна Ройд. — Самотата ме принуди да допусна непростима грешка. Мислех, че ще мога да ви опазя дори когато сред вас има телепат. И други пътници са пътували с мен без инциденти. Следя ги непрестанно и ги предупреждавам за опасности. Ако мама опита да се намеси, неутрализирам я от главния пулт. Обикновено се получава. Не винаги. Обикновено. Преди това пътуване тя е убивала само пет пъти и първите трима загинаха, когато бях доста млад. Тогава узнах за нея, за присъствието й на кораба. В един от онези случаи също имаше телепат. Но не биваше да го допускам повторно. Неукротимият ми глад да общувам с живи хора ви обрече на смърт. Надцених способностите си и подцених страха й да не бъде разкрита. Тя удря, когато се чувства заплашена, а телепатите винаги представляват заплаха. Разбирате ли, те я усещат. Долавят някакво зловещо, заплашително присъствие, нещо хладно, враждебно и нечовешко — така са ми казвали.
— Да — потвърди Кароли д’Бранин. — Точно така, това бяха думите на Тейл. Нещо чуждо, така каза той.
— Без съмнение майка ми ще се стори чужда на телепат, привикнал да общува с органични умове. Но тук нямаме работа с човешки мозък. Не зная как да го нарека — сложни кристални спомени, адска мрежа от преплетени програми, смесица между електронни вериги и дух. Да, разбирам защо му се е сторило, че долавя присъствието на чуждоземец.
— Все още не си ни обяснил как една компютърна програма може да взриви човешки мозък — припомни му Меланта.
— Носиш отговора между гърдите си, Меланта.
— Моят шепнещ камък? — попита тя учудено. Пръстите й машинално го докоснаха; беше хладен, но поувехналият еротичен спомен я накара да потръпне. Сякаш споменаването му го бе събудило.
— Не бях чувал за шепнещите камъни, докато ти не ми разказа — поясни Ройд, — но принципът е същият. Съхраняване на псионична енергия. Централното ядро на моя компютър представлява резониращ кристал, много пъти по-голям от твоя камък. Мисля, че майка ми е вградила частица от себе си в него, докато е умирала.
— Само псионик може да вгражда спомени в шепнещ камък — възрази Меланта.
— Вие така и не попитахте защо — рече Ройд. — Не се поинтересувахте защо майка ми мрази хората толкова много. Виждате ли, тя се е родила с дарба. На Авалон сигурно щеше да стане псионик от първи клас, проверена, обучена и почитана заради голямата си дарба. Предполагам, че щеше да е много известна. Би могла дори да е по-силна от първи клас, но изглежда, едва след смъртта си е събрала такава невероятна мощ, която сега се таи в „Нощен летец“. Проблемът обаче е, че не се е родила на Авалон. На Вес дарбата й се е смятала за проклятие, нещо чуждо и страшно. Ето защо я лекували. Използвали лекарства, електрошок и хипнообучение, за да се почувства ужасно зле всеки път, когато се опита да използва таланта си. Опитвали и други, не толкова цивилизовани методи. Тя, разбира се, не изгубила способността си, само възможността да я прилага, да я контролира със съзнанието си. Дарбата останала част от нея, потисната, изменчива, източник на срам и болка, изплуваща с ужасяваща мощ в моменти на голям емоционален стрес. Пет години непрекъснати опити за лечение почти я докарали до лудост. Нищо чудно, че ненавижда хората.