Пясъчните крале

— Труповете ни наближават — каза на Ройд. — Аз ще се заема.

— Смяташ ли, че е разумно? Те са двама.

— Аз съм подобрен модел — отвърна Меланта, — а те са мъртви. — Отскочи от скутера и се понесе в изящна траектория към Данел. Мъртвият лингвист вдигна ръце, за да я спре. Тя ги изблъска настрани, изви едната назад и я чу да се троши, след което заби ножа в гърлото му, преди да си даде сметка, че усилието е напразно. От раната бликна разширяващ се облак кръв, но Данел продължи да размахва ръце към нея. Зъбите му тракаха отвратително.

Меланта измъкна кожа, сграбчи Данел през кръста и го хвърли с все сила по коридора. Той се превъртя и изчезна в облака на собствената си кръв.

Меланта полетя в противоположна посока, като лекичко се завъртя.

Ръцете на Линдран я уловиха отзад.

Ноктите й задраскаха по лицевото стъкло, докато от тях не рукна кръв. По стъклото потекоха червени реки.

Меланта я улови за едната ръка, завъртя я и я оттласна. Линдран профуча по коридора и се блъсна в своя доскорошен любовник и колега. Меланта отлетя в противоположна посока, разперила ръце, за да се стабилизира.

— Готов съм — каза Ройд.

Меланта се извърна и погледна. В стената на каюткомпанията зееше димящ отвор с диаметър около метър. Ройд изключи лазера, улови се за рамката на вратата и се оттласна към него.

Писклив, ужасяващо силен звук прониза главата й и тя се преви от мъчителна болка. Езикът й се стрелна машинално и изключи външния микрофон. Настъпи божествена тишина.

В каюткомпанията валеше. Кухненски прибори, стъклария и чинии, късчета човешка плът, всичко това се носеше на талази из помещението и отскачаше от бронирания скафандър на Ройд. Готовата да го последва Меланта неволно се отдръпна назад. Смъртоносният дъжд щеше да я нареже на парчета в неподсиления й скафандър.