Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Ритматистът
Ритматистът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритматистът

Электронная книга - «Ритматистът». Краткое содержание книги:

Обществото, в което живеят хората в този роман, е имало алтернативна история и целият познат свят изглежда различно — САЩ са Съединените острови, Европа е под властта на източноазиатската империя ДжоСеун, в Мексико управляват ацтеките…Това общество не само е организирано по различен начин, то също така живее доста по-различно от нас — всички уреди са механични и действат с пружини.Но не това е най-голямото различие. Хората трябва да се борят с един опасен неприятел, чиято природа не им е съвсем известна — тебеширчетата, най-опасни от които са дивите тебеширчета. Те са малки двуизмерни тебеширени фигурки, които обаче могат да убият всяко живо същество и които могат да бъдат победени единствено с помощта на ритматиката — отчасти наука, отчасти религия. Единствено хората с ритматически умения — нарисуваните от тях тебеширени линии буквално оживяват — могат да се преборят с дивите тебеширчета и да ги победят, като очертават свои защитни фигури и тебеширчета. Войната с дивите тебеширчета се води в Небраск и цялата подготовка на ритматистите е насочена към това — те да станат добри бойци, които да могат да удържат линията на фронта.Младият Джоел, ученик в престижния колеж Армедиус, изключително запален по ритматиката, макар и неритматист, е въвлечен в полицейско разследване в кампуса на учебното заведение. Заплашен от отстраняване заради слаб успех, той е решен да опита да стане ритматист — или поне да съумее да разбере защо от известно време насам изчезват ученици ритматисти. Привлечен за сътрудник в разследването от директора на колежа и от един от помагащите на полицията професори ритматисти, Джоел се оказва въвлечен в безмилостна битка с хитър и изключително умел противник. Ще успее ли да го разкрие и да спре престъпленията?Отговорът на този въпрос може да бъде намерен на страниците на наистина изключително добре написаната книга на Брандън Сандърсън — Ритматистът.Джоел погледна зле изтритата рисунка пред себе си. Беше остро и отчетливо напомняне кой е той всъщност. Нямаше значение колко упорито се опитва или учи, той никога няма да стане ритматист и да е способен да накара своите тебеширени линии да оживяват или да изчезват със силата на мисълта.Брандън Сандърсън е израснал в Линкълн, Небраска. Сега живее в Юта със съпругата и децата си и преподава творческо писане в университета Бригъм Янг. Завърши бестселъра на Робърт Джордан — сагата „Колелото на времето“. Занимателна задкулисна информация за всички книги на Сандърсън потърсете на www.brandonsanderson.com.
1 ... 72 73 74 75 76 77 78 79 80 ... 111
Перейти на страницу:

— Добре — рече директорът и вдигна поглед. — Благодаря ти, Джоел. Точно това ми беше нужно.

— За нищо, сър. Но… хмм, има още нещо.

— Да?

— Сър, мисля, че Нализар има нещо общо с всичко това.

Йорк се приведе напред.

— Какво те кара да кажеш това?

— Всъщност, нищо съществено. Съвпадения. Времето, когато Нализар се появи, някои от нещата, които направи.

— Например?

Джоел се изчерви, осъзнавайки колко глупаво звучи. Седеше в кабинета на директора и обвиняваше един от хората, които самият Йорк беше взел на работа.

— Аз… извинете ме, сър. Говорих, без да мисля — рече той и сведе поглед.

— Не. И аз имам някои подозрения за Нализар.

Джоел сепнато вдигна поглед.

— Не мога да преценя дали моята неприязън към човека ме кара да реагирам така, или има нещо повече. Нализар прекара много време в канцеларията в опити да разбере нещо повече за разследването. Все се питам дали е, защото иска да прецени колко знаем, или просто ревнува.

— Ревнува ли?

Йорк кимна.

— Не знам дали осъзнаваш, но професор Фич доста се прослави. Пресата се залови с неговото име и сега то се споменава в почти всяка статия за изчезванията. Очевидно той е „тайното оръжие на федералните инспектори срещу похитителите“.

— Охо!

— Както и да е, ще ми се да не бях наемал Нализар. Той обаче има титулярно място и ще е много трудно да го уволня. При това наистина нямам доказателства, че е замесен. Пак те питам. Какво по-точно те кара да го подозираш?

— Добре — отговори Джоел. — Помните ли какво Ви казах за ритматическите линии? И така, видях Нализар да взима от библиотеката книга за новите ритматически линии и възможното им съществуване.

— Нещо друго?

— По-миналата нощ той напусна сградата. Нощта, когато Чарлс Калоуей беше отвлечен. Разхождах се навън и го видях.

Йорк се почеса по брадичката.

— Прав си. Това едва ли са убедителни доказателства.

— Господин директор — попита Джоел. — Знаете ли защо изобщо Нализар е тук? Искам да кажа, ако е бил чак такъв герой в Небраск, защо е станал учител, вместо да се сражава с дивите тебеширчета?

Йорк го огледа изучаващо.

— Сър? — обади се Джоел най-сетне.

— Мъча се да преценя да ти казвам ли, или не. Честно казано, синко, това е малко деликатна информация.

— Мога да пазя тайна.

— Не се и съмнявам. Въпреки това отговорността за решението какво да говоря си е моя. — Директорът допря връхчетата на пръстите си. — В Небраск имаше… инцидент.

— Какъв?

— Загина един ритматист. Въпреки твърденията на мнозина тук, на изток, един смъртен случай в Небраск винаги е гледан сериозно от военния кабинет. В този случай имаше много посочвания с пръст и се реши няколко човека — като Нализар — да бъдат преместени от активна служба.

— Значи той е убил някого?

— Не — отговори директорът, — обаче е участвал в един инцидент, при който дивите тебеширчета са убили млад ритматист. Нализар не е бил обвинен, а и не би трябвало, както излиза от това, което четох. Когато го интервюирах за работата тук, Нализар обвини политическите сили, че се опитват да спасят собствените си кожи от опетняване. Този род приказки са твърде обичайни, така че му повярвах. Всъщност, още му вярвам.

— Но…

— Но е подозрително — съгласи се Йорк. — Кажи ми, как изглеждат тези нови линии, които открихте?

— Може ли писалка?

Йорк му даде писалка и лист. Джоел нарисува спираловидния усукан мотив, който беше открит на местопрестъпленията.

— Никой не знае какво е това, но сега поне ни е известно, че е ритматически.

Йорк пак се почеса по брадичката и вдигна листа.

— Хъм… да. Знаеш ли, странно е, но това ми се вижда някак познато по някаква причина.

Сърцето на Джоел подскочи.

— Така ли?

Йорк кимна.

— Сигурно това нищо не значи.

Защо пък той го е виждал, зачуди се Джоел. Директорът Йорк не е изучавал ритматика. Какво е общото между нас двамата? Само училището.

Училището и…

Джоел вдигна поглед и зяпна — най-сетне си беше спомнил къде е виждал мотива.

18

Джоел излезе от канцеларията, след като припряно се сбогува с Йорк и Флорънс. Не каза никому какво е осъзнал току-що. Първо трябваше да го потвърди.

Понесе се по пътеката към общежитието с бърза крачка. Устоя на изкушението да хукне — при сегашното напрежение в кампуса това би привлякло нежелателно внимание.

1 ... 72 73 74 75 76 77 78 79 80 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)