Пазителите на Завета
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Савчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителите на Завета». Краткое содержание книги:
Докато слънцето пълзи нагоре по небосвода и ярката светлина от фаровете пронизва здрача на пустинния пейзаж, Стюарт ми разказва как племенните култури се смесили и възникнали различни цивилизации. Ревът на гумите по неравната настилка е оглушителен.
— Старият завет е написан по време, когато древните племена започнали да образуват организирани национални общности. Авторите на завета почерпили вдъхновение от тези култури в региона, които функционирали добре, като например вавилонците и египтяните. Египетски текстове били преведени на езика на Соломон. Припомнете си администрацията на цар Давид, с неговите безброй министри и префърцунени титли. Една безсрамна имитация на египетската държавна йерархия.
Включвам климатика. Жегата малко по малко започва да ни притиска, а не след дълго ще започне да налага с юмруци покрива на колата ни. На задната седалка има топла хладилна чанта, пълна с бутилки вода. Отварям я, вадя две и подавам едната на Стюарт. Водата е топла, но въпреки това изпивам своята бутилка на екс.
Стюарт се затруднява с отвинтването на капачката.
— Разказването на истории било изключително важно за племенната традиция на патриарсите. Те имали нещо като устна история. В Египет пък традицията била най-интересните истории да бъдат записвани. — Той надига бутилката и отпива жадно. След това се оригна и промърморва: — Извинявам се.
През прозорците на колата виждам единствено безкрайна пустиня.
— Уморихте ли се? — питам го аз.
Но не се е уморил.
— Когато британският археолог Лаярд открил в Ирак руините на палата на асирийския цар Ашурназирпал II, той намерил и плочки с клинообразно писмо, датиращи от асирийската окупация на Вавилон. В тяхната история за сътворението на света, която предшества историята на сътворението от Библията, първият човек бил мъж, сътворен в райска градина. Първата жена била сътворена от неговото ребро. — Стюарт кашля и пие още вода. — След време бог прокудил мъжа и жената от рая, защото били непокорни. — Той изпива остатъка от водата. — Дори потопът на Ной идва от вавилонската митология. „Гилгамеш“, епическа поема на три хиляди и шестстотин години, разказва за бог, който наредил на един мъж да се подготви за наводнение. Мъжът спасил себе си, семейството си и много видове животни на борда на ковчег, който после заседнал на една планина.
Включвам климатика на максимална мощност.
— Вавилонската кула — продължава Стюарт. — Асирийският цар Есархадон построил кула във Вавилон, посветена на бог Мардук, която трябвало да стигне небесата. Според вас какво се е случило? Ами гравитацията спечелила. Кулата се срутила.
— Но Стюарт, всички тези неща не потвърждават ли историите от Библията?
— Можете да ги интерпретирате по този начин, разбира се. Но можете и да сте упорит и да кажете, че създателите на Стария завет не са имали въображението дори да си измислят свои собствени истории.
— Танахът съдържа много повече от тези примери, които ми дадохте.
Аргументите ми сякаш още повече разпалват неговия ентусиазъм.
— Основни, важни части от Светото писание са били съшити от митове и истории, произлезли от много по-древни култури…
— Добре.
— … хитро вплетени в създаването на една нова религия, която се фокусира върху един напълно нов и абсолютен бог.
Известно време и двамата мълчим.
— Дори животът на Моисей има паралел в историята. Във вавилонската митология майката на крал Саргон от Акад го пуснала по течението на река в плетена кошница, опитвайки се да го скрие. За щастие той бил открит и осиновен.
Стюарт барабани с пръсти по волана.
— Ето колко оригинална е най-важната история в Стария завет.
Съществуват форми на живот, които могат да оцелеят дори в адската жега на пустинята. Космати, шарени гъсеници. Магарета. И розата на Ерихон: когато е влажно, тя е плоска и зелена, но веднага щом земята отново изсъхне, тя се свива на топка напук на елементите. Идентифицирам се с това растение. Ако сушата се проточи, то измъква корените си от земята и започва да се търкаля из пустинята, движено от силния пустинен вятър, докато намери ново влажно място, където да пусне корени.