Пазителите на Завета
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Савчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителите на Завета». Краткое содержание книги:
— Невероятна история — казва той, когато свършвам. — Ръкописите, които сте открили в Исландия, Тингвелирските свитъци… надявам се, че са на сигурно място.
— Разбира се.
— В Норвегия? В Исландия?
— Опитваме се да ги преведем.
— Надявам се, че ви помагат способни хора?
— Най-добрите.
— Да ви кажа честно, най-добрите експерти са тук, в института „Шимър“.
— Добре тогава. Едни от най-добрите.
— По-добре да изпратят пергаментите тук, за най-доброто съхранение, обработка и изследване на света.
— В добри ръце са. Освен това не съм сигурен, че ще бъде разумно да ги изпратят тук. Не бих се изненадал, ако шейхът всъщност притежава института „Шимър“. Сира Магнус ми каза, че е телефонирал тук, когато е открил кодекса.
Известно време Стюарт мълчи, преди да каже:
— Вие и вашите приятели сте стигнали по-далече от всички други преди вас. Открили сте кодове там, където останалите са виждали единствено текст. Освен това сте успели да разбиете кодовете!
— Но още не сме намерили най-важната гробница. И загубихме последната следа. Тя беше в статуята на свети Лаврентий.
Въпреки мрака, аз успявам да различа неопределената усмивка на Стюарт Дънхил.
— Съревновавате се с водещите учени в света и с тайнствен милиардер. Но притежавате въображение, интуиция и упорство, които ви отличават от другите. Възхищавам ви се, Бьорн. Наистина. Възхищавам ви се.
Усещам бузите си горещи.
Стюарт продължава:
— Ако някога гробницата бъде открита и гатанката разгадана, убеден съм, че ще го направите вие. И аз не съм единственият, който мисли така.
6.
На следващия ден прекарвам няколко часа в архивите на института „Шимър“, ровейки в плитки картонени кутии, пълни с документи, пергаменти, свитъци и фрагменти от папируси. Архивистът съвестно описва всичко, което отнасям до масата си за четене.
С вниманието и прецизността на неврохирург, извършващ сложна операция, аз изучавам древните текстове и се връщам в миналото. Откривам интересна теория от деветнадесети век, която прави паралел между тайнствения ръкопис „Войнич“ от шестнадесети век (документ от 272 страници, написан на неизвестен, неразбираем език) и един също толкова неразбираем ръкопис, написан от Леонардо да Винчи в библиотеката „Амброзиана“ в Милано. Намирам писма, отчети, счетоводни баланси, препоръчителни писма, приложения, инструкции, харти и бележки, документи за прехвърляне на имоти и циркуляри. Към повечето документи има приложен превод на английски. Сложил съм копринени ръкавици на ръцете си и от време на време до масата ми се материализира куратор, за да се увери, че не правя папиемаше от тези незаменими съкровища.
Не откривам нищо, което да подсказва, че някой друг, освен Асим е написал нещо, потвърждаващо викингски рейд в Египет през 1013 г. Ако такъв документ някога е съществувал, несъмнено Стюарт щеше да го открие преди години.
7.
Със Стюарт Дънхил се уговорихме да вечеряме заедно в шест часа. Преди това отивам до техническия департамент, за да видя дали са открили нещо ново, свързано с руническата пръчка. Например колко стара е тя или от какво дърво е направена. И дали има нещо вътре в нея.
Техническият департамент е създаден през 1985 г. като отделно крило на института „Шимър“. Той разполага с най-различни работилници и лаборатории, оборудвани с разнообразна и скъпа апаратура. Тук могат да правят всичко, от датиране по въглерод 14 до реставриране на артефакти и възстановяване на документи, пристигнали в института на хиляди малки парченца. Специалисти в бели престилки и гащеризони, някои с хирургически маски и защитни очила, седят приведени над работните си маси и сложните си машини.