Пазителите на Завета
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Савчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителите на Завета». Краткое содержание книги:
Виждам, че той току-що е започнал да се приготвя за вечеря. Лицето му е покрито с пяна за бръснене, а бялата му риза не е закопчана.
Аз нахлувам вътре и затръшвам вратата.
— Те са тук.
— Кой е тук?
— Шейхът. Хасан. Не знам. Току-що видях свети Лаврентий — в една от работилниците.
— Свети кой?
— Свети Лаврентий! Дървената статуя!
— Тук?
— Идвам право от работилницата. Търсех руническата пръчка.
— Попитахте ли някого за…
— Луд ли сте? Очевидно е, че институтът „Шимър“ е замесен.
— Институтът? Преувеличавате. Това е един уважаван, професионален институт. Никога не биха откраднали исторически артефакт, да не говорим да убият някого.
— Тогава какво прави свети Лаврентий тук?
— Сигурен съм, че има някакво напълно логично обяснение за това. Да отидем и да кажем на управата. Веднага.
— Не!
— Помислете. Може би един от техните служители е подкупен. Може би са ги изиграли. Може би някой е донесъл статуята тук, без да каже на института откъде е и как се е сдобил с нея.
— Не смея да им се доверявам.
— Стотици учени и изследователи работят тук. Институтът няма да се съюзи с група престъпници. А и самият ти си взел пръчката, без да кажеш на никого. Институтът не може да бъде отговорен за това, че си я откраднал от музей.
— Трябва да се махна оттук.
— Бьорн, насред пустинята си!
— Не мога да остана. Съжалявам.
— Бьорн!
Точно тогава телефонът започва да звъни. Стюарт го вдига. Слуша. След това оставя покритата с пяна за бръснене слушалка обратно на вилката.
— Идвам с вас!
— С мен?
Той започва да вади бельо, чорапи и ризи от един шкаф и да ги пъха в голям черен куфар.
— Кой ви се обади? Какво ви казаха?
Стюарт спира.
— Беше човек от Обществото.
— Професор Лайлуърт?
— Помолиха ме да се грижа за вас.
— Да се грижите за мен?
— И ще дам всичко, на което съм способен.
— Да не би да се е случило нищо? Обществото знае ли, че видях статуята в института?
— Съмнявам се. Но шейх Ибраим знае, че сте тук. Обществото току-що е получило информация, че хората на шейха пътуват насам. Идват тук, в института. И не става дума за подкупни учени или лабораторни техници.
Стюарт ме поглежда.
— Изпратил е Хасан.
Преди да тръгнем, аз пъхам мобилния си телефон в уплътнен плик и го изпращам по пощата в кабинета си в университета. Не знам откъде хората на шейха са разбрали къде съм, но може да не е някой продажен служител на института, а SIM картата на телефона ми.
Знам, че Хасан не може да бъде заблуден толкова лесно. Няма да тръгне да преследва пощенската кола. Единственото нещо, което би ми дало известно предимство, е да всея объркване във високотехнологичния шпионски строй на шейха.
9.
Прекосяваме пустинята в „Мицубиши Аутлендър“. Не знам дали принадлежи на Стюарт или го е задигнал от някой свой колега.
Небето е тъмно, ясно и обсипано със звезди. Пустинята е безкрайна. Предните фарове осветяват двете дълбоки бразди, които някой човек с развинтено въображение може да нарече път. Женският глас на бордовия компютър, вграден в таблото, обявява, че след триста метра трябва да завием надясно. Тази жена сякаш си мисли, че сме на магистралата.
— Къде да отида? — питам аз.
— Колкото се може по-далече.
— Къде по-точно?
— Понеже нещата се наредиха така, искам да ви покажа нещо.
— Което означава?
— Че трябва да отидем на единственото място, където можем да свършим нещо полезно.
— И кое е това място?
— Господи! За човек с вашия интелект, можете да бъдете изключително непрозорлив!
— Къде?
— Египет!
10.
Караме през гъстия пустинен мрак с часове, докато нощта бавно започва се топи и небето да порозовява.
Докато шофира, Стюарт ми изнася лекция с ентусиазма на учител, попаднал на ученик, който няма къде да избяга. Или пък просто се опитва да не заспи. Едната му ръка е на волана, а с другата той енергично жестикулира във въздуха помежду ни, разказвайки ми за патриарсите на Стария завет и как еволюцията на египетската държава се отразила върху тяхната племенна култура.
— Патриарсите били номади и козари — казва той, загледан към пукващия се ден. — Евреите, християните и мюсюлманите почитат един и същ патриарх — Авраам. Неговият син Исмаил, роден от слугинята му Хагар, е един от великите мюсюлмански пророци. Авраам имал и друг син, Исаак, от жена си Сара. Исаак бил един от предците на Моисей и на всички евреи. Когато Авраам умрял, Сара прогонила доведения си син Исмаил, разделяйки семитската раса на араби и евреи. И оттогава те воюват.