Ускорение
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ускорение». Краткое содержание книги:
След като отместиха капака, Лани и Били започнаха огледа с помощта на полицейски прожектор, захранван от мотора на пикап. Лъчът освети стените на дълбочина около сто метра, но дъно не се виждаше. Навътре шахтата се разширяваше до два-три метра. Стените бяха вълнисти, спираловидни и странни.
Двамата завързаха на края на въже няколко бронзови диска, тежащи около половин килограм, и ги спуснаха в дупката, очаквайки да чуят как те удрят дъното. Въжето, дълго само триста метра, се оказа недостатъчно.
Накрая те се захванаха да пускат в пропастта сачмени лагери. За да изчислят разстоянието, отчитаха времето до първия удар с помощта на формули. Никой от лагерите не се удари на по-малко от четиристотин двайсет и шест метра дълбочина.
Но и на четиристотин двайсет и шест метра нямаше дъно. Надолу отдушникът се спускаше под ъгъл и може би неведнъж променяше посоката си. След издрънчаването при първия удар всеки лагер рикошираше от стена на стена, като дрънченето не спираше изведнъж, а постепенно затихваше, докато накрая замлъкнеше.
Били предполагаше, че тръбата, по която бе текла лавата, бе дълга с километри и слизаше най-малко на километър под нивото на долината. Той извади електрическа отвертка, работеща с батерии, и под светлината на фенерчето отви дванайсетте стоманени болта, които прикрепяха капака от червено дърво. Този капак беше доста по-нов от стария, който двамата бяха махнали преди двадесетина години. Били го отмести.
От дупката не лъхна вятър. Били долови само лек мирис на пепел, а изпод него се усещаха едва загатнат дъх на сол и полъх на варовик.
С пъшкане той измъкна трупа от колата и го завлече до отдушника. Не го притесняваше следата, която остави из храстите, нито пък следите от форда. Природата си знаеше работата. След няколко дни нямаше да останат следи.
Въпреки че като бивш член на Американското дружество на скептиците мъртвецът би се възпротивил, Били измърмори кратка молитва, преди да пусне трупа в дупката.
При падането си Ралф Котъл вдигна значително по-голям шум от сачмените лагери. Първите няколко удара явно строшиха костите му. Сетне от хлъзгавото пластмасово платно се чу ужасяващо свистене. След вертикалното падане увитата мумия бе поела по наклонения тунел и набираше скорост, навярно въртейки се спираловидно по стените на вулканичния отдушник като куршум по цевта на оръжие.
Глава 48
Били паркира на поляната зад гаража, където не можеше да го види дори шофьор, решил да обърне в края на уличката. После нахлузи латексови ръкавици. Отвори задната врата на къщата с резервния ключ, който беше взел от кухината в дъбовия дънер преди деветнайсет часа. Носеше пластмасово платно, тиксо и въже. И, разбира се, револвера.
Били светна лампите на долния етаж. Сряда и четвъртък бяха почивните дни на Лани, така че през следващите трийсет и шест часа вероятно никой нямаше да се усъмни, че е изчезнал. Ако някой приятел обаче се отбиеше и видеше лампите да светят, а не му отвореха, щеше да стане проблем. Затова Били възнамеряваше да свърши каквото трябва възможно най-бързо и да си тръгне, като загаси лампите след себе си.
Ръцете на анимационни герои, сочещи пътя към трупа, все още стояха залепени по стените. Били смяташе да ги махне после, когато заличава следите.
В случай че по трупа на Лани бяха скрити улики, сочещи към Били, както в случая с Жизел Уинслоу според Котъл, никоя от тях нямаше да послужи в съда, ако Лани намереше вечен покой на километър под земята.
Били си даде сметка, че докато премахваше уликите срещу себе си, унищожаваше и доказателствата за вината на убиеца, ако той случайно бе оставил такива. Така че Били разчистваше и за двамата.
Лукавството, с което бе заложен този капан, и изборът, който Били бе направил по време на представлението, бяха довели до това положение и сега се налагаше да направи каквото трябва.
Нямаше значение. Нищо нямаше значение освен Барбара. Той трябваше да остане на свобода, за да я защитава, защото нямаше кой друг да го стори.
Ако подозрението за убийствата паднеше върху Били, Джон Палмър щеше да го хвърли в затвора много бързо. Шерифът щеше да опита да се реабилитира, като обвини Били, и ако успееше, щеше да представи в различна светлина и миналото.