Ускорение

— Беше прекалено услужлив.

Били не каза нищо, но изпита разочарование. Той търсеше факти, а Озгард не разполагаше с такива.

Усетил разочарованието му, детективът добави:

— Дойде при мен, преди въобще да го потърся. Всъщност надали щях да се сетя за него, ако сам не беше дошъл. Искал да помогне. Разправяше колко бил привързан към нея, като към родна сестра, а я познаваше само от месец.

— Казахте, че била много общителна, че приемала хората с отворени обятия, лесно се сближавала.

— Според приятелите й тя не била близка със Зилис. Той бил само познат.

Макар и с неохота, Били се зае уж да спори:

— Той може да я е чувствал по-близка, отколкото тя — него. Щом е била така магнетична…

— Трябваше да го видите как се държи — отвърна Озгард. — Все едно искаше да се усъмня в него, да го проверя и да открия, че има желязно алиби. Беше толкова самодоволен след това.

Били почувства отвращението в гласа му и каза:

— Още ви е яд на него.

— Яд ме е, да. И досега си спомням държането му. Преди да изчезне от хоризонта, все се натискаше да помага, обаждаше се по телефона, отбиваше се, даваше идеи. И през цялото време изглеждаше сякаш се подиграва с нас, сякаш цялата работа е представление.

— Представление — и аз имам същото чувство — каза Били. — Ама ми трябва нещо повече.

— Той е едно лайно. Престъпник може да не е, но е лайно, гадно, самодоволно лайно. Дори започна да се прави, че двамата с него сме приятели. Онези, които рискуват да ги заподозрат, не се държат така. Не е естествено, дявол да го вземе. А той се държеше като непукист, правеше се на шегаджия.

— „Как я караш, брато?“

— Още ли приказва така? — попита Озгард.

— Още.

— Лайното му с лайно. Крие се зад тъпанарския си чар, ама си е лайно.

— Значи, до едно време ви се навираше, а после изведнъж потъна вдън земя.

— Самото разследване пропадна. От Джуди нямаше и следа, сякаш никога не я е имало. Зилис прекъсна следването в края на годината — втората му година — и повече не го видях.

— И ето че сега се оказва тук — рече Били.

— Интересно къде е бил през останалото време.

— Може би ще излезе наяве.

— Дано.

— Ще ви държа в течение — обеща Били.

— Можеш да звъннеш по всяко време. Роден си в униформа, а?

В първия момент Били не схвана за какво говореше Рамзи, но после се сети за какъв се представяше и съобрази какво да каже:

— Да. Баща ми беше полицай. Загина, докато изпълняваше дълга си.

— И баща ми, и дядо ми бяха полицаи — рече Озгард. — Полицейската работа ми е толкова в кръвта, че не ми трябва значка, за да разберат, че съм полицай. Но и Джудит Кеселман ми е под кожата, като работата. Искам да бъде погребана с уважение, а не просто… захвърлена някъде. Бог ми е свидетел, че няма много справедливост на този свят, но този случай заслужава поне малко.