Ускорение
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ускорение». Краткое содержание книги:
На върха на стълбата той видя ключ за осветление, закрепен на рамката, която държеше капака. Две голи, потъмнели от прах крушки осветиха помещението под тавански греди, изпълнено единствено с миризмата на гниещо дърво. Явно изродът беше достатъчно хитър да държи уличаващите си сувенири някъде другаде.
Били подозираше, че макар да беше наел тази къща, Зилис не живееше тук в истинския смисъл на думата. С оскъдната си мебелировка и пълното отсъствие на украса къщата напомняше крайпътен хан. Стийв Зилис нямаше корени на това място, то беше просто временна спирка.
Беше започнал работа в бара преди пет месеца. Какво бе правил след напускането на университета в Денвър преди пет години и половина, когато бе изчезнала Джудит Кеселман, до появата си тук?
В интернет името му се споменаваше само във връзка с едно изчезване, нямаше информация за убийства. И себе си да провереше в Гугъл, Били не би изглеждал така чист. Но ако имаше списък на градовете, в които бе пребивавал Стийв Зилис, и проучеше случаите на убийство и изчезване, станали по тези места, истината можеше да излезе наяве.
Най-неуловимите серийни убийци бяха скитниците, които изминаваха големи разстояния между нападенията си. Когато убийствата бяха разделени от стотици километри и разследвани от различни районни управления, вероятността да се открие връзката помежду им беше малка. Сходствата в пейзажа, които лесно могат да се видят от самолет, често оставаха невидими за пешеходеца.
Един барман, който знае как да прави коктейли, да общува с хората и да очарова клиентите, може да намери работа навсякъде. Ако отиде при подходящите хора, малцина ще искат да знаят къде е работил преди; номерът на социалната осигуровка, шофьорската книжка и свидетелство от Държавното управление за алкохолен контрол щяха да са достатъчни. Джеки О’Хара беше типичен работодател от бранша и не се обаждаше на предишните работодатели да пита за кандидатите. Той решаваше кого да назначи, водейки се от интуицията си.
Били угаси лампите и на тръгване заключи къщата с резервния ключ, след което го сложи в джоба си. Смяташе, че пак ще му се наложи да идва.
Глава 46
Умиращото слънце пръскаше безжалостна кървавочервена светлина върху художественото произведение, което се строеше срещу бара, от другата страна на главния път. Когато минаваше край него на път за вкъщи, за да вземе трупа на Котъл, Били бе така привлечен от искрящия макет, че отби на банкета и спря.
Край макета имаше голяма жълто-морава палатка, в която художниците и майсторите, работещи по проекта, се събираха за обяд, дискусии и приеми в чест на световни светила от областта на изкуството и науката. Сега те бяха застанали отпред, за да се полюбуват на това преходно творение на природата.
Близо до палатката беше паркирана грамадна каравана, също боядисана в жълто и мораво. Беше окачена на автобусно шаси и носеше надписа Валис. Караваната предлагаше изобилие от хром и стомана, от които слънцето извличаше тлеещ огън. Огледалните стъкла на прозорците приличаха на запален бронз, намусени и опушени и въпреки това нажежени до алено.
Но Били не беше спрял заради празничната палатка, караваната, достойна за рокзвезда, или славните художници и майстори, които се наслаждаваха на ефектите от залеза. Първоначално би казал, че го е пленил златисточервеният пламък на гледката. Този самоанализ обаче беше далеч от истината.
Макетът беше светлосив, но отраженията от яростната светлина на слънцето пламтяха по лъскавия емайл. Заедно с трептенето на нажежения въздух, който се вдигаше от нагорещената боядисана повърхност, те създаваха впечатлението, че макетът гори.
За кратко Били реши, че именно това го бе накарало да спре — пророческото видение на пламтящата творба, която наистина щеше да бъде унищожена след завършването й. Сезонният каприз на светлината и атмосферните условия бяха родили това мистериозно предсказание. Предсказание за предстоящ пожар. В сивотата на призрачните пламъци можеше дори да се види пепелта, която щеше да остане накрая.
Интензитетът на тази пиротехника нарасна успоредно с избледняването на слънчевата светлина и Били изведнъж осъзна истинската причина за хипнотичното въздействие на сцената. Това, което в действителност го беше приковало, бе фигурата на гиганта, оплетен в стилизираната машина. Мъжагата, който се бореше да оцелее сред грамадните, смазващи колела и разкъсващите зъбчати дискове, удрящите чукове на буталата.