Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Соумс се обърна и погледна от закритието си осветената зала. Навън беше хладно. Видя, че влизат нови гости — Джун и дядо й. Защо бяха закъснели? Спряха се до вратата. Изглеждаха уморени. Чудно наистина как чичо Джолиън бе излязъл толкова късно! Защо Джун не бе дошла с Айрин, както ставаше обикновено? И изведнъж си спомни, че от доста време вече не е виждал Джун.
Започна да я наблюдава нехайно и злобно, видя, че лицето й се промени: тя пребледня, сякаш ей сега ще припадне, после изведнъж се изчерви. Когато проследи погледа й, той забеляза жена си, влязла под ръка с Босини от оранжерията в дъното на салона. Тя бе вдигнала очи към архитекта — навярно отговаряше на някакъв въпрос, а той я гледаше съсредоточено. Соумс потърси отново Джун. Сложила ръка върху ръката на Джолиън старши, тя сякаш го молеше за нещо. Чичо му като че се изненада; после и двамата се обърнаха и си отидоха.
Музиката засвири отново — валс, и Соумс зачака, неподвижен като статуя зад прозореца; лицето му не трепваше, но вече беше без усмивка. След малко жена му и Босини минаха само на един ярд от тъмния балкон. Той усети уханието на нейните гардении, видя надигащата се гръд, копнежа в погледа й, полуотворените устни, изражението й… каквото не бе виждал досега. Те отминаха под бавния, плавен ритъм на валса, почти притиснати един до друг; Айрин вдигна за миг към Босини своя тъмен, мек поглед и го сведе отново.
Страшно пребледнял, Соумс се обърна с гръб към салона, облегна се на парапета и загледа площада; безделниците все още зяпаха осветените прозорци, полицаят също бе вдигнал глава, но Соумс не видя нищо. Една карета се приближи към входа, двама души се качиха в нея и той потегли…
Тази вечер Джун и Джолиън старши бяха седнали да вечерят в обичайното време. Девойката беше с обикновена рокля с висока яка; Джолиън старши също не беше официално облекло.
На закуска тя бе споменала за бала у чичо Роджър; искало й се да отиде, но сглупила, че не помолила някого да я заведе. А сега било вече късно.
Джолиън старши бе вдигнал проницателните си очи. Джун ходеше на балове, разбира се, с Айрин! Той впи преднамерен поглед във внучката си и запита:
— А защо не отидеш с Айрин?
Не, Джун не искала да безпокои Айрин; щяла да отиде само ако… дядо й няма нищо против да я придружи поне веднъж… съвсем за кратко!…
При нейното така умолително и унило изражение Джолиън старши се съгласи, макар че поръмжа. Не разбираше защо й е хрумнало да ходи на тоя бал, който ще бъде някаква жалка глупост и съвсем не е за нея! На нея й трябва морски въздух и, щом мине общото събрание на Златодобивната концесия, ще я заведе на море. Не иска ли? Но така съвсем ще се изтощи! Той я погледна скришом, с тъга, и продължи да закусва.
Джун излезе рано и заскита неспокойно в жегата. Дребничка, лека, така нехайна напоследък, тя изглеждаше днес пламнала. Купи си цветя. Искаше… решила бе да бъде хубава. Щеше да иде там! Знаеше, че е получила покана. Ще му покаже, че не иска и да знае. Но дълбоко в душата си бе решила тая вечер да го възпре. Прибра се поруменяла, а по време на обяда не престана да говори оживено; и Джолиън старши бе заблуден.
Следобед я обзе нов пристъп на отчаяние и тя се разплака. Задушаваше риданията във възглавницата, но когато най-после се овладя, видя в огледалото едно подпухнало лице и зачервени очи с черни кръгове. Стоя на тъмно в стаята си, докато дойде време за вечеря.
През време на мълчаливата вечеря борбата продължаваше. Джун изглеждаше така мрачна и уморена, че Джолиън старши каза на „Сенки“ да освободи каретата — нямаше да излизат. Джун трябваше веднага да си легне. Тя не се възпротиви. Отиде в стаята си и пак остана на тъмно. В десет часа позвъни за прислужницата си.
— Донесете ми топла вода и кажете на мистър Форсайт, че съм си отпочинала. Ако е много уморен, мога да отида сама на бала.
Девойката я погледна неодобрително. Тогава Джун повтори властно:
— Донесете ми веднага топлата вода!
Балната й рокля беше на дивана, тя се облече с яростна старателност, взе цветята и излезе, вирнала дребното си личице по тежката корона от медночервеникави коси. На минаване покрай стаята му чу, че Джолиън старши се приготвя.
Той се обличаше изненадан и недоволен. Минаваше десет, нямаше да стигнат преди единадесет; девойчето беше полудяло. Но не смееше да му противоречи — не можеше да забрави изражението му на вечеря.
Взе големите абаносови четки и приглади косите си, докато светнаха като сребро на светлината; после тръгна по тъмните стълби.
Джун го чакаше долу. Качиха се в каретата, без да продумат.
Когато най-после, след едно почти безкрайно пътуване, влезе в салона у Роджър, тя бе успяла да прикрие зад маска на решителност своите мъчителни вълнения и тревоги. Срамуваше се да не изглежда, че тича „подир него“, а в същото време се страхуваше, че може би не е дошъл, че може би изобщо няма да го види; но въпреки всичко бе решила непременно — без сама да знае как — да си го възвърне.
Танцувалният салон с блестящия паркет я изпълни с радостно, победоносно чувство, защото тя обичаше да танцува; а когато танцуваше, просто витаеше и се носеше — каквато беше лекичка — като неуморен, пъргав дух. Сигурно ще я покани да танцуват, а щом танцуват, всичко ще се оправи. Тя се огледа нетърпеливо.
Появата на Босини, който идваше откъм цветарника с Айрин, беше прекалено неочаквано за Джун. Те не видяха — и никой, нито дори дядо й, нямаше да види нейното страдание.
Тя докосна ръката на Джолиън старши и каза съвсем тихо:
— Да се върнем, дядо; лошо ми е.
Той побърза да я изведе, като мърмореше на себе си, че знаел какво ще стане.
Не й каза нищо; само когато се настаниха отново в каретата, която, по някаква щастлива случайност, бе останала наблизо до входа, я запита:
— Какво ти е, миличка?
И като усети, че крехката й снага се разтърсва от ридания, се разтревожи не на шега. Утре трябва да повикат Бланк. Ще настоява да го повикат. Не може да я гледа така…
— Хайде, хайде, успокой се!
Джун успя да се овладее, стисна развълнувано ръката му, облегна се в ъгъла и закри лице с шала си.
Той можеше да види само очите й, втренчени неподвижно в мрака, и продължи да гали ръката й с изтънелите си пръсти.