Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Джун го чакаше долу. Качиха се в каретата, без да продумат.
Когато най-после, след едно почти безкрайно пътуване, влезе в салона у Роджър, тя бе успяла да прикрие зад маска на решителност своите мъчителни вълнения и тревоги. Срамуваше се да не изглежда, че тича „подир него“, а в същото време се страхуваше, че може би не е дошъл, че може би изобщо няма да го види; но въпреки всичко бе решила непременно — без сама да знае как — да си го възвърне.
Танцувалният салон с блестящия паркет я изпълни с радостно, победоносно чувство, защото тя обичаше да танцува; а когато танцуваше, просто витаеше и се носеше — каквато беше лекичка — като неуморен, пъргав дух. Сигурно ще я покани да танцуват, а щом танцуват, всичко ще се оправи. Тя се огледа нетърпеливо.
Появата на Босини, който идваше откъм цветарника с Айрин, беше прекалено неочаквано за Джун. Те не видяха — и никой, нито дори дядо й, нямаше да види нейното страдание.
Тя докосна ръката на Джолиън старши и каза съвсем тихо:
— Да се върнем, дядо; лошо ми е.
Той побърза да я изведе, като мърмореше на себе си, че знаел какво ще стане.
Не й каза нищо; само когато се настаниха отново в каретата, която, по някаква щастлива случайност, бе останала наблизо до входа, я запита:
— Какво ти е, миличка?
И като усети, че крехката й снага се разтърсва от ридания, се разтревожи не на шега. Утре трябва да повикат Бланк. Ще настоява да го повикат. Не може да я гледа така…
— Хайде, хайде, успокой се!
Джун успя да се овладее, стисна развълнувано ръката му, облегна се в ъгъла и закри лице с шала си.
Той можеше да види само очите й, втренчени неподвижно в мрака, и продължи да гали ръката й с изтънелите си пръсти.
Вечер в Римънд
Не само Джун и Соумс видяха „ония двамата“ (както Юфимия бе започнала да ги нарича) да влизат от цветарника; и други забелязаха изражението на Босини.
Има мигове, когато природата разкрива плама, стаен под безгрижното спокойствие на обичайното й настроение — с буйна пролет, озарила през пурпурни облаци разцъфтелите бадеми, с позлатен от лунно сияние снежен връх с една-единствена звезда над него, литнал към бездънната синева, с извисен пред пламтящия залез стар тис, мрачен страж на някаква жестока тайна.
Има мигове, когато една картина в музея — забелязана от обикновения посетител само като „*** — прекрасна Тицианова творба“ — ще пробие бронята на някой добре охраняван Форсайт, който ще остане да я съзерцава в захлас. В нея има нещо, усеща той… има нещо, което… хм, което е наистина нещо! Обзела го е неразсъждаваща, неразумна сила; но щом се опита да я определи с точността на практичен човек, тя му се изплъзва, изпарява се, както се е изпарило стоплянето от изпито вино, след което му остава само да се мръщи и да усеща черния си дроб. Той чувства, че е постъпил екстравагантно, че е прахосал нещо; загубил е част от своята добродетел. Не желае да знае какво се крие зад трите звездички в каталога му! Пази боже да узнае нещо за природните сили! Пази боже, да узнае за миг, че те съществуват! Човек плаща един шилинг за вход, втори за програмата И толкова!
Погледът, зърнат от Джун и от другите Форсайтови, беше като внезапно припламване на свещ през пролука във въображаема завеса, зад която тя се движи… внезапно припламване на смътно, блуждаещо сияние, едновременно призрачно и примамливо. То напомня на зрителите, че са в ход опасни сили. И зрителите го наблюдават за миг с удоволствие и любопитство, докато почувстват, че е по-добре да не го забелязват.
Но то обясни закъснението на Джун и изчезването й, без да танцува, без дори да се ръкува със своя годеник. Казаха, че била болна. И никой не се изненада.
Само се спогледаха някак виновно; не искаха да клюкарстват, да проявяват злонравие. Кой би желал такова нещо? И никой не продума пред чужди хора: неписаният закон ги заставяше да мълчат.
И по-късно научиха, че Джун и Джолиън старши са заминали на море.
Завел я бе в Бродстейрз61, който беше на мода, след като Ярмут бе загубил чара си, въпреки противоположното мислене на Никълъс. А никой Форсайт не отиваше на море, ако не е сигурен, че ще диша срещу парите си толкова въздух, че за една седмица да не се разболее от жлъчка. Фаталната аристократична наклонност на първия Форсайт да се налива с мадейра бе оставила у потомците му несъмнено предразположение към нея.
И така, Джун отиде на море. А семейството зачака по-нататъшното развитие на събитията; не можеше да стори нищо друго.
Но докъде… докъде бяха стигнали „ония двамата“? Докъде щяха да стигнат? И дали изобщо възнамеряваха да стигнат? Едва ли щеше да излезе нещо от тая работа, защото и двамата нямаха пари. Най-много един флирт, който ще свърши с време както всички подобни увлечения.
61
Летовище на южното английско крайбрежие.