Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
А жена му! Устата на Дарти неволно се напълни със слюнка. Опитал се бе да бъде любезен със нея — кой не ще поиска да бъде любезен с хубава снаха! — но, дявол да го вземе, ако тая… (той употреби един неприличен израз) бе пожелала поне да му продума… Гледаше го, сякаш е някаква измет. А сигурно я биваше за много работи — готов бе да се обзаложи за това. Познаваше жените: такива очи и такава снага не стоят мирни, както оня приятел Соумс скоро ще разбере, ако има нещо вярно в слуховете за Пиратчето.
Дарти стана, обиколи стаята, спря се пред мраморната камина и остана дълго там да съзерцава лицето си в огледалото. Както у много мъже от тоя тип, това лице с напомадени тъмни мустаци и елегантни малки бакенбарди изглеждаше, като че е било потопено в ленено масло. Потърка възгърбавичкия си дебеличък нос и усети загрижено, че там се показва някаква пъпка.
А в това време Джолиън старши бе намерил един свободен стол в удобната гостна на Тимоти. Явно бе, че появата му пречеше на разговора, защото изведнъж се бе установило пълно и неловко мълчание. Само леля Джули, с всеизвестната си любезност, побърза да възстанови естественото държане.
— Да, Джолиън — започна тя, — току-що приказвахме, че отдавна не си идвал, но няма защо да се извиняваш. Зает си навярно? Джеймс ни разправяше какво неспокойно лято…
— Така ли? — прекъсна я Джолиън старши и погледна студено Джеймс. — Нямаше да е никак неспокойно, ако хората не се месят в чуждите работи.
Замислен на ниския стол, от който коленете му стърчаха, Джеймс размърда стеснително нозе и настъпи котарака, който твърде неблагоразумно се бе прислонил до него, след като избяга от Джолиън старши.
— Котка ли има тук? — каза сърдито той и отдръпна тревожно крак, щом усети, че натиска пухкавата козина.
— Няколко дори! — отвърна Джолиън старши, като изгледа подред всички. — Ей сега настъпих една.
Ново мълчание.
Мисис Смол закърши пръсти, огледа с трогателно спокойствие присъстващите и каза:
— А как е милата Джун?
Насмешлива искрица пробягна в строгите очи на Джолиън старши. Чудесна е тази Джули! Недостижима, щом трябва да каже нещо не на място!
— Не е добре! — отвърна той. — Лондон не й понася… много хора, много шум и приказки.
Подчерта думите си и пак погледна упорито Джеймс.
Никой не продума.
Всички почувстваха, че е твърде опасно да направят каквато и да е стъпка или да изкажат някаква забележка. Предчувствие за нещо неотвратимо, каквото изпитва зрителят на старогръцка трагедия, се бе вмъкнало в тази разкошна стая, обзело бе тези белокоси старци в рединготи и тия модерно облечени жени от една и съща кръв с едва доловима прилика.
Не би могло да се каже, че те съзнаваха тази неотвратимост — настъпването на подобно съдбоносно тягостно настроение само се усеща.
Най-после Суидин стана. Нямаше да стои и да гледа как го унизяват! Обиколи високомерно стаята и се ръкува с всекиго поотделно.
— Кажете на Тимоти от мое име, че прекалено се изнежва. — После се обърна към Франси, която смяташе за „елегантна“, и добави: — А тебе ще те заведа тия дни на разходка.
Но това му припомни веднага за оная пълна със събития разходка, за която толкова много се приказваше, и той замълча за миг с безизразни очи, сякаш изчакваше да разбере значението на думите си; после се сети изведнъж, че не иска и да знае нищо и се обърна към Джолиън старши:
— И така, довиждане, Джолиън! Не бива да излизаш без горна дреха: ще хванеш ишиас или нещо подобно!
Ритна леко котарака с върха на лачената си обувка и си отиде, огромен и важен.
След неговото излизане всички се спогледаха, за да видят как всеки поотделно е посрещнал думата „разходка“ — станала прочута и придобила необикновено значение като единствения, така да се каже, официален израз на смътния и зловещ слух, който се разнасяше из семейството.
Юфимия не можа да устои на изкушението и се изсмя кратко:
— Добре, че чичо Суидин не покани мене на разходка.
За да я утеши и да заглади неловкостта, която темата би могла да предизвика, мисис Смол отвърна:
— Мила, той обича да излиза с елегантни жени, които ще му правят чест. Никога няма да забравя оная разходка с него. Такова преживяване беше!
По пълното й старческо лице се разля за миг странно задоволство; после се намуси и просълзи. Припомнила си бе отдавнашната си разходка, на която я бе извел някога Септимус Смол.
Джеймс, потънал отново в неспокойни размишления на ниския стол, се пробуди внезапно.
— Смешен човек е Суидин — каза някак нерешително той.