Императорът на тръните
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Разделената империя #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-498-7
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Императорът на тръните». Краткое содержание книги:
Стоте пътуват към Събора, за да се дърлят над трупа на империята. А докато те говорят за политика, Мъртвия крал прави своя ход, аз също. Светът е пропукан, времето изтича през цепнатините, ние стискаме последните дни като удавник — сламка, а бъдещето е толкова ярко, че онези, които имат очи да го видят, изгарят първи. Това са дните, които са ни чакали от самото начало. Това са моите дни. Ще се изправя пред Стоте и те ще ме слушат. Ще взема трона напук на всички — и живи, и мъртви, и ако трябва да съм последният император, така да е. Ако трябва да съм последният, ще си отида с гръм и трясък.
Тук мъдреците свеждат глави и поемат назад. Тук набожните коленичат в отчаяна молитва. Това са последните мили, братя. Не очаквайте, че ще ви спася. Не се заблуждавайте, че ще ви съхраня, вместо да ви жертвам. Ако сте достатъчно умни, бягайте. Ако сте възвишени, молете се. Бийте се, ако сте смели. Но не ме следвайте. Последвате ли ме, аз ще сломя сърцата ви.
— Вземи хапчетата. — Фекслър посочи нишата. — Пий по две на ден. Развил си сепсис, но лекарството ще ти помогне.
Надигнах се на колене и загребах шепа жълти таблетки от нишата. Вътре нямаше нищо друго, а не виждах как са се озовали там. Глътнах две — с мъка, защото гърлото ме болеше зверски. Може да бяха отрова, вярно, но ако искаше да ме убие, Фекслър едва ли щеше да прибягва до хитрост. Несъмнено разполагаше с по-лесни начини.
— И какво искаш от мен, Фекслър?
— Както казах, в Строителските машини има много духове. — Въсеше вежди от усилието да оформи мислите си в думи, които да разбера. — Тези духове, това ехо, те не обръщат голямо внимание на вашия вид. Но напоследък все по-често насочват поглед към настоящето, към пръстта и праха, където всички ние сме започнали съществуването си. Не са малко онези, които искат да подкрепим една нова цивилизация, така че дълбоките мрежи да бъдат поддържани и поправяни при нужда. Ала повече са онези, и броят им расте, които се тревожат за непосредствените заплахи, свързани с изтъняването на воала. Проблемът с остаряването на машините им се струва по-маловажен и не толкова спешен. Според тях единственият начин колелото да спре да се върти, единственият начин да се задържат бариерите, които разделят земята от огъня и живота от смъртта, е човечеството да бъде унищожено, избито до крак. И са разполагали с хиляда години да заобиколят изричните забрани, строгите правила, създадени да предотвратят подобен геноцид. Ако няма кой да борави със силите на „магията“, ако не остане никой с воля, която да приложи, проблемът ще се разреши от само себе си или най-малкото ще получим отсрочка.
— Значи единствената вина на бедния Фекслър е била в задръжките? Че не е подпалил достатъчно слънца? Ако беше избил и последните оцелели, сега вие нямаше да имате проблем? — Изсумтях. — Ако ще правиш нещо, направи го докрай.
Фекслър трепна — като отражение във водна повърхност, когато хвърлиш камъче. Намръщи се.
— А ти в кой лагер си, Фекслър? На онези, които искат да ни превърнат в прислуга и да им оправяме каруцата, или на другите, които искат да ни избият набърже, преди да сме счупили света?
— Аз имам трети начин — каза той.
Потрепна отново и устата му се сгърчи сякаш от болка. Светлинката в нишата зад панела примигна и угасна.
— Алтернатива, за която другите още не са помислили… ох! — Избледня и почти изчезна, после се върна, но толкова ярък, че примижах да защитя очите си.
— Занеси контролния пръстен във Виен. Там, под трона…
И изчезна.
22.
— Йорг от Анкрат отново те праща при мен, Чела.
Челюстта на Артур Елгин стържеше и от този звук тя настръхна. Стържещият звук се чуваше при всяка дума, която Мъртвия крал изричаше, като местеше неумело челюстите на Елгин.
— Водя в двора ти Кай Самърсън, господарю, некромант, който иска да ти служи…
— Йорг не те ли хареса, Чела? Нима е отхвърлил предложението ти?
Стържещият звук… пристъргване на кост, стави, сухожилия… цялата настръхваше, боляха я зъбите. От звука — и от лъщенето в очите му. Спомни си времената, когато бе плувала в смрад, когато бе работила с трупове в най-тъмни места, когато бе ходила на лов за човешки останки досами границата на мъртвите земи, виждала бе ужасии, които да отнемат здравия разум и на най-здравомислещия човек… а сега трепереше, ужасена от пристъргване в челюстта на мъртвец.
— Чела? — Кротко напомняне, да, но и по-кротки укори бяха пращали слугите на Мъртвия крал в ръцете на личите.
— Той ми отказа, господарю. — Бяха минали повече от пет години, а Мъртвия крал все още искаше разплата за стария ѝ провал.
— Още ли мислиш, че той е глупаво момче с повече късмет, отколкото способности?
— Не, господарю. — Макар че точно така мислеше. Каквито и странни чувства да размърдваше в нея момчето, в действията му Чела не съзираше гениалност. Когато мнозина залагат дългосрочно, накрая някои си тръгват с печалбата. Което не означава, че днешните победители ще спечелят и утре.
— Искам го тук, Чела, да застане пред трона ми и да отговаря пред мен.
— Да, господарю. — Макар че нямаше никаква представа за какво има да отговаря Йорг Анкрат пред Мъртвия крал. Искаше ѝ се да попита защо, но знаеше, че думата никога няма да излезе от устата ѝ.
— Нека видим този Кай Самърсън.
Чела се обърна да подкани Кай напред. Да се откъсне — пък макар и само за миг — от погледа на Мъртвия крал беше истинско облекчение. В студената светлина на привиденията Кай остаря с още десет години, щом погледът на Мъртвия крал се спря върху него.