Прокълната нощ

– Защото виждаш единствено потенциални партньорки за леглото – възрази Аерон.

– И това има лоша страна, така ли? – попита Парис невъзмутим.

– Спрете да спорите! – каза Лушън. – Имаме работа, за която трябва да се погрижим, и не мисля, че на някой ще му хареса това, което ще чуете.

Мадокс се облегна на дивана и прокара ръка по лицето си. Насилие блъскаше в него разгорещен и мрачен. По-разгорещен от обикновено. По-мрачен от обикновено. Едва сдържан. Не му харесваше да е далеч от Ашлин. Жената, която се беше опитала да го подмами в леглото. Жената, която той беше отпратил. Що за идиот отпращаше жена като нея?

Тя го беше пожелала, в името на боговете!

Той също я беше пожелал силно. Все още я искаше. Искаше мекото ù тяло притиснато в неговото. Искаше устните ù върху неговите. Или върху члена му. Не беше придирчив. Искаше виковете ù на страст в ушите си и сладкия ù вкус в устата си.

Трябваше да я обладае, когато имаше възможност.

Вместо това я беше оставил в стаята на Лушън, след като беше премахнал барикадата (прекалена, ако питаха него, при положение, че имаше добра ключалка на бравата) и беше почистил своята стая. После се оказа призован в залата за развлечения, където очевидно нямаше нищо друго, освен лоши новини.

– Кажи им, Аерон! – каза Лушън с въздишка.

Пауза. После:

– Почувствах първите вълнения на Ярост. Нищо драстично. Все още. – Той се подпря на далечната стена. Удари с юмрук камъка зад себе си, сякаш за да подчертае признанието си. – Може да бъде укротен, но не съм сигурен колко дълго ще продължи.

– Сега той може да подуши хората и миризмата им не напуска носа му – каза Рейес.

Мадокс се зачуди на гневния тон на мъжа.

Парис пребледня.

– Мамка му! Това беше бързо.

– Никой не знае по-добре от мен – отвърна Аерон.

Мадокс потисна ръмженето си. Колко още щяха да бъдат принудени да изтърпят? Току-що беше научил, че има други Ловци, криещи се в града. Според Аерон те изглеждали дори по-силни и по-способни от предшествениците им.

След всичко, което Ашлин му беше казала за способностите си, Мадокс се чудеше дали не са тук и заради нея. Жена, чиято работа е да се ослушва за нечовешки същества, би била наистина ценен инструмент. Самата идея вбеси демона му и накара и двамата да искат да измъчват, да осакатяват и да убиват.

– Не знам колко време мога да изкарам, без да ги нараня. – Аерон потри врата си. – Вече си представям окървавените им тела и това ми харесва.

– Някой има ли идея? – Рейес хвърли ножа си във въздуха, хвана го и пак го хвърли. – Нещо, което може да ги спаси.