Избави ни от злото
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-255-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Избави ни от злото». Краткое содержание книги:
Шоу, познат от трилъра „Цялата истина“, е сътрудник на тайна разузнавателна организация, която му възлага да предотврати пагубната сделка. Единственият му шанс да го направи е най-невероятното място — туристическо селище в Прованс. Но Шоу няма представа, че и някой друг преследва Уолър във Франция по съвсем различни причини. Реджи Кемпиън е член на нелегална британска групировка, която раздава собствено правосъдие за престъпления към човечеството. Тя знае истинската самоличност и националност на Уолър и не възнамерява да го предаде на властите, а да го убие.
Без да подозират за мисиите си, Шоу и Реджи се впускат в дуел на нерви, ум и актьорски дарби. Но дали Уолър не се досеща за целите на двамата безгрижни богати туристи.
Тя взе душ, облече се и излезе от вилата си от страничния вход. Беше си наумила нещо. Не, трябваше да направи нещо. Заизкачва се по хълма към Горд. Само тук-там се мяркаха хора. Мъжът, който миеше улиците с маркуч, й кимна, когато тя мина покрай него. Прекоси градския площад и зави по улицата след него. Хотелът с двойната стъклена врата беше отляво. Реджи привлече вниманието на дремещия служител на рецепцията и попита на френски:
— Ще позвъните ли в стаята на Бил Йънг, ако обичате? Предайте му, че го търси Джейни Колинс.
Служителят беше възрастен слаб мъж с бухнала бяла коса и увиснали бузи, който изглеждаше леко раздразнен и дори подозрителен.
— Много е рано, млада госпожице. Съмнявам се, че изобщо е буден.
— Той ме очаква — излъга тя.
— В този час?
— Ще закусваме заедно.
Служителят не изглеждаше съвсем убеден, но позвъни в стаята.
— Не отговаря — каза той и остави слушалката.
— Може би е под душа — обнадежди се Реджи.
— Може би — отговори служителят резервирано.
— Можете ли да му позвъните пак след пет минути?
— Предполагам, че мога, ако се налага.
— Налага се — каза Реджи вежливо, но твърдо.
След пет минути служителят опита отново.
— Пак не отговаря — обясни той с тон, който подсказваше, че разговорът им е приключил.
— Видяхте ли го да излиза?
— Не.
Реджи настръхна.
— Не се е изнесъл от хотела, нали?
— Защо да се изнася, нали ще закусва с вас?
— Плановете понякога се променят.
— Не си е тръгнал. Поне откакто аз съм дежурен.
— Бихте ли проверили в регистъра дали не е напуснал, преди да поемете дежурството?
Мъжът въздъхна, но отстъпи.
— Не, не е.
— Тогава може ли да отидете до стаята му?
— Защо?
— За да проверите дали е добре. Може да му е прилошало и да е паднал…
— Сериозно се съмнявам…
— Той е американец. Те се съдят за всичко. Ако му е зле или е ранен, а вие не сте проверили как е, въпреки че съм ви помолила, хотелът може да бъде принуден да плати огромна глоба.
Думите й предизвикаха нужния ефект. Служителят взе един ключ и пое по стълбите. Реджи тръгна след него.
— А вие къде си мислите, че отивате? — попита я той.
— Изкарала съм медицински курсове. Ако е ранен, мога да му помогна.
Двамата забързаха нагоре. Служителят почука, подвикна и отново почука.
— Отключете! — настоя Реджи.
— Това определено е в разрез с политиката на хотела.
— О, за бога! — Тя хвана ключа, избута служителя встрани и отключи вратата.
Реджи влезе, следвана плътно от него. Трябваха й само няколко мига, за да се убеди, че стаята е празна, но багажът на Шоу все още е там.
— В това легло не е спал никой — каза тя и обвинително погледна служителя.
— Не отговарям за това всички гости да спят в леглата си — отвърна той с възмущение.
Мислите на Реджи препускаха. Мъжът беше застъпил на смяна в полунощ, а Бил си беше тръгнал от нейната вила около единайсет вечерта. Пътят от вилата до тук беше пет минути пеша. Ами ако изобщо не беше стигнал до хотела? Но нали беше направила така, че охранителят на Уолър да чуе как Бил заминава? Значи нямаше причина да…
— Извинете? — повтори служителят.
Реджи се откъсна от мислите си и видя, че мъжът е протегнал ръка за ключа.
— Трябва да се обадите в полицията — каза тя.
— Не, не мисля. Може снощи да не се е прибрал в хотела, защото е имал нещо по-интересно предвид. — Той я погледна многозначително. — Все пак сме в Прованс.
— Тогава може ли да претърся стаята му, за да открия някаква следа къде е отишъл?
— Дори само ако се опитате, със сигурност ще се обадя в полицията.
Реджи отчаяно въздъхна, избута го и се затича надолу по стълбите.
Тя излезе от хотела и забърза обратно към вилата си, но чу свирене на гуми зад гърба си. Обърна се и видя една кола да спира пред хотела. Тя се шмугна в сенките и проследи как трима мъже, един от които носеше старомодна шапка, изскочиха от колата и тичешком влязоха в хотела. Реджи не посмя да се приближи, защото шофьорът остана в колата.