Избави ни от злото
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-255-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Избави ни от злото». Краткое содержание книги:
Шоу, познат от трилъра „Цялата истина“, е сътрудник на тайна разузнавателна организация, която му възлага да предотврати пагубната сделка. Единственият му шанс да го направи е най-невероятното място — туристическо селище в Прованс. Но Шоу няма представа, че и някой друг преследва Уолър във Франция по съвсем различни причини. Реджи Кемпиън е член на нелегална британска групировка, която раздава собствено правосъдие за престъпления към човечеството. Тя знае истинската самоличност и националност на Уолър и не възнамерява да го предаде на властите, а да го убие.
Без да подозират за мисиите си, Шоу и Реджи се впускат в дуел на нерви, ум и актьорски дарби. Но дали Уолър не се досеща за целите на двамата безгрижни богати туристи.
Върна се час по-късно, напълнила кошницата си с продуктите за вечеря. Тя подготви кухнята, освежи се в банята и се преоблече в бяла пола и светлосиня тениска без ръкави. Остана боса, защото хладният допир на плочките й харесваше. Отдели доста време на косата и лицето си пред огледалото в банята — цели пет минути избира подходяща огърлица и обици.
После застина, вторачена в гримираното лице и очите си, които изглеждаха още по-големи с помощта на спиралата и очната линия.
Ревност. Единият срещу другия. Нищо повече.
Гласът на Уит отекна в главата и. „Значи всичко е свързано с мисията?“
Тя не откъсваше поглед от отражението си в огледалото. Винаги е било свързано с мисията. Още едно чудовище, което щеше да задраска от списъка. Не искаше нищо повече. И нямаше значение как ще постигне тази цел.
Когато чу звънеца на входната врата, едва не припадна. Погледна часовника си. Точно осем часът. Тя довърши приготовленията си и бързо се спусна по спираловидното стълбище. Когато отвори вратата, Шоу вдигна две бутилки вино пред себе си.
— Сомелиерът в градчето се закле, че това са двете му най-добри бутилки червено, ако целта ми е да впечатля една забележително образована и заможна млада дама.
Реджи взе една от бутилките и погледна етикета.
— Не те е излъгал. Наистина съм впечатлена. Сигурно са ти стрували цяло състояние, дори в Прованс.
— Никога не съм позволявал на парите да ми пречат да се радвам на живота. Освен това като лобист съм свикнал да преговарям с хората, докато свалят цената.
Тя се изправи на пръсти, за да го целуне по бузата. После той я последва в кухнята. Погледът му се плъзна по извивките на ханша й, докато вървеше пред него.
— Липсва ли ти работата? — попита го тя.
— Не особено. Най-общо казано, плащаха ми неприлично много пари, за да помагам на други хора, които вече имаха прекалено много пари, да спечелят още повече.
— Подготвила съм всичко. Твоите инструменти те очакват.
Тя посочи назъбен нож и една дъска за рязане, които беше поставила до натрупаните зеленчуци.
— Добре, но първо да утолим жаждата си.
Той взе тирбушона от кухненския плот, извади тапата на едната бутилка, наля вино в две чаши и й подаде едната. Двамата се чукнаха и отпиха. После Шоу остави чашата си и взе ножа.
— Какво ще вечеряме? — попита той, като започна да реже зеленчуците.
— Основното е задушено пилешко със зеленчуци и няколко невероятни подправки, които ще запазя в тайна. Преди това имам плато от сирена, сухарчета и пълнени маслини. Има и салата, хляб и зехтин и един малък десерт с крем, който купих от пекарната, защото не мога да пека сладкиши. Кафето, разбира се, ще бъде френско еспресо.
— Звучи страхотно.
— Знаеш ли, колкото и да е потискащ Гоя като художник, днешният ден наистина ми достави удоволствие.
Той я погледна, докато тя разбъркваше задушеното.
— И на мен. Сигурно причината е приятната компания.
Реджи се намръщи.
— За да бъда съвсем честна, Евън ме покани да отида утре с него в Русийон.
Шоу наряза един домат и се зае с целината.
— Ще ходиш ли?
— Казах му, че ще отида, но мисля да пътувам отделно с моята кола.
— Добре.
— Струва ми се, че според теб не е съвсем добре.
— Ако зависеше от мен, нямаше да имаш нищо общо с този човек.
— Да, но не зависи от теб.
— Напълно осъзнавам това.
— Наистина ли смяташ, че е лош човек?
— Нека се изразя така: не ми се иска да пострадаш, за да се убедиш, че съм бил прав.
Тя се усмихна.
— Е, намирам известна утеха във факта, че ще бъдеш тук, за да ме защитиш.
Той започна да реже зеленчуците толкова яростно, че тя го попита:
— Какво има?
Шоу остави ножа и избърса ръцете си.
— Промяна в плановете ми. Налага се… налага се да замина утре. Трябва да се прибера у дома.
Тя пребледня.
— Да заминеш? Защо?
— Нещо се е случило със сина ми.
— Господи, съжалявам. Сериозно ли е?
— Не е болен или нещо такова. Проблемът е по-скоро емоционален, отколкото физически, но аз съм му баща и случилото се е достатъчно важно, за да прекъсна невероятното си прекарване тук.