Последната тайна на Дома Господен
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Yusuf Khalifa #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545856602
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна на Дома Господен». Краткое содержание книги:
Прехвърляйки мост над хилядолетията — от библейски Йерусалим и кръстоносните походи до концлагерите и убийствата в наше време в ивицата Газа; от катарските еретици до шифровани средновековни ръкописи и отдавна загубено съкровище, — „Последната тайна на Дома Господен“ е главозамайващо приключение, написано от майстор
— Зъл човек — прошепна Халифа. — Личи си по лицето и очите. Вършил си злини и жестокости.
Погледа диапозитива още малко, остави го и прерови набързо останалите. Не ги оглеждаше подробно, само вдигаше калъфа с поредицата, погледът му бързо фиксираше шест или седем снимки от нея, след което минаваше към следващата.
Сигурно щеше да пропусне входа на гробницата, ако беше в обикновен найлонов калъф като другите, защото беше почти в края на колекцията и вече хвърляше на диапозитивите само по един бегъл поглед. Но този се открои от останалите заради старата си кафява картонена рамка. Стана му интересно, извади го и го огледа по-подробно.
Беше сложен сред снимки на входове на гробници от Средното и Новото царство в Деир ел Бахри, в източния край на некропола в Тива. Въпреки че за разлика от цветните си съседи беше черно-бял и леко разфокусиран в долната част, първоначалното предположение на Халифа беше, че е от същото място. Усъмни се едва когато го вдигна на светлината, не само защото не разпозна входа — за петнайсетте години в Луксор беше изследвал почти всяка възможна гробница в околността, — но и защото тъмната, съвършено равна и отвесна скала, в чиято основа беше издълбан входът, не приличаше на нито едно геоложко формирование в района на Луксор.
Обърна заинтригуван калъфа. Очакваше тази снимка да има надпис както всички останали в колекцията. Нямаше, което го подразни, защото поради някаква неясна причина усети, че това изображение е важно. Погледа го още малко.
— Какво се опитваш да ми кажеш? Коя е тази гробница? — измърмори.
Пъхна го в джоба си при досието и продължи да оглежда къщата.
В мазето отиде най-накрая, както и първия път. Слезе по мрачното скърцащо стълбище, щракна ключа в дъното и впери поглед в отрупаните с грабени антики маси и полици. Беше прекарал в къщата вече три часа и остана в мазето още час и половина. Прерови съдържанието на мазето, диви се отново на размера и разнообразието на колекцията, намери много интересни за себе си неща, но нищо, което да хвърли светлина върху човека, който я беше събрал.
Свърши огледа пред квадратната каса в дъното на помещението с цифровия й диск и масивната дръжка. Клекна пред нея и завъртя напред и назад механизма. Отвътре се чуваше тихо прещракване. Не можеше да отвори касата по никакъв начини. От дългото си познанство с криминалната прослойка се беше научил да отваря прости ключалки, но това тук нямаше нищо общо с елементарното взломаджийство. Трябваше му или комбинацията, която най-вероятно беше отишла в гроба заедно с притежателя на сейфа, или…
Постоя малко пред сейфа, след което изсумтя едно „Какво пък?“, отиде в дневната, вдигна телефона и избра един номер. Дрезгав глас му отговори на шестото позвъняване.
— Азиз? Инспектор Халифа се обажда. Не, не, няма нищо общо с това. Просто ми трябва услуга.
— Ако е някакъв номер…
— Не…
— Защото сега съм порядъчен гражданин. Ясно ли е? Напълно порядъчен. Всичко това… е в миналото. Тогава бях друг човек.
Азиз Ибрахим Абд ел Шакир, известен и като Призрака, заради способностите си да прониква и през най-строго обезопасените врати, отвори сака с инструменти, извади от него дунапренова възглавничка, сложи я пред сейфа, коленичи върху й и намества коленете си, докато се настани удобно. Дребният пухкав мъж с подобен на ряпа нос и вечно потни подмишници няколко пъти си пое дълбоко въздух, все едно медитираше, вдигна ръка, прокара я нежно по страните и покрива на сейфа, сякаш галеше изплашено животно, което трябваше да успокои и да спечели доверието му.
— Ще си остане само между нас двамата — увери го Халифа. — Никой няма да знае.
— Дано — измърмори Азиз, наведе се, долепи ухо до вратата на сейфа и завъртя диска няколко пъти, като слушаше внимателно.
— Имаш честната ми…
— Шшшшт!
Продължи да върти диска още близо минута със съсредоточена физиономия, петната от пот под мишниците му се уголемиха, след което се изправи.
— Ще успееш ли да го отвориш? — попита Халифа.
Азиз ровеше в сака си и не му обърна никакво внимание.
— Обков „Чуб“, дискова заключваща система „Маузер“ — мърмореше си и вадеше стетоскоп, фенерче и геоложко чукче. — Чупещи се езици, три, може би четири; двойни лостове. Душичка!