Нощна звезда

— Мога да се справя — кимвам, после вдигам очи към него. — Не се притеснявай. Знам точно какво трябва да кажа.

Той се усмихва и се навежда да ме целуне. Устните му леко докосват бузата ми — нежно напомняне, че ме обича, че е с мен и винаги ще бъде. Оценявам по достойнство проявата му, но всъщност нямам нужда от нея. Вече не се съмнявам в тези неща.

Стейша вдига поглед от айпода си и потръпва, когато ме вижда. Сядам до нея и забелязвам как раменете й увисват, тя неволно се прегърбва, а устните й се свиват в тънка линия. Не знае какво искам от нея, но предполага, че няма да е нещо хубаво. Смъква очилата от носа си и стрелва Деймън с умолителен поглед. Той обаче само сяда от другата ми страна.

— Не гледай него, а мен. Независимо дали ти се вярва, именно аз съм човекът, който ще те измъкне от тази каша. Възнамерявам да върна всичко постарому. Е, почти.

Очите й започват да се стрелкат ту към него, ту към мен, докато пръстите й нервно си играят с ръба на роклята й. Чуди се дали съм искрена, или това е част от някакъв сложен план за отмъщение. Кани се да стане и да рискува да се изправи срещу враждебната тълпа, когато аз я спирам с думите:

— Но както се досещаш, има едно условие…

Тя ме поглежда стреснато и започва да мига бързо-бързо в очакване на най-лошото.

— Условието е следното: когато се върнеш на масата на елита и оглавиш „А“ списъка, да използваш позицията си да правиш добро, а не зло.

Стейша се разсмива нервно. Смехът й секва почти веднага и тя поглежда към Деймън. Той само свива рамене и кимва към мен.

— Изобщо не се шегувам — продължавам аз. Нека започнем от по-далече… В случай че си забравила, ти се държа с мен като абсолютна кучка още от първия ми ден в това училище. Доставяше ти огромно удоволствие да ме измъчваш, превърна живота ми в ад. Обзалагам се, че си прекарала много повече време в кроене на пъклени планове, отколкото в учене за приемните изпитите в университета.

Тя свежда очи към коленете си и потреперва, докато изброявам дългия списък на греховете й. Виждам, че се изчервява, но решава да мълчи. Мъдър избор. Далеч не съм приключила с нея.

— Да не споменавам факта, че се опита да ми отмъкнеш гаджето изпод носа… при това неведнъж. — Очите ми я измерват безмилостно. — Но пък аз съвсем не бях единствената, с чието страдание се забавляваше. Ти измъчваше абсолютно всеки, когото смяташе за по-слаб или по-низш от себе си, за когото допускаше, че може да представлява заплаха. Изгаври се дори с най-добра си приятелка!

Тя повдига глава и ме поглежда неразбиращо. Започвам да се изнервям.

— Да не си забравила скъпата си приятелка Онър?! — Поклащам глава. Започвам да се чудя дали изобщо е възможно да повлияеш на толкова дебелокож, егоистичен, суетен и повърхностен човек. — Не си ли даваш сметка защо тя се обърна срещу теб? Да не би да смяташ, че вината е изцяло на Хевън? Я пак си помисли! Тя планираше нещо подобно от доста време и основната причина бе, че ти се държеше с нея като с боклук… както и с всички останали. После се опита да й отмъкнеш и гаджето, а това май е било последната капка, която е преляла чашата.