Ад на колела
- Автор: Уокър Джули Ан
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Ад на колела». Краткое содержание книги:
— Добре. — Отново наведе глава.
Нейт се поколеба, отправяйки й измъчен, изпитателен поглед.
— Да тръгваме. Добре съм.
Младият мъж стисна челюсти, очевидно несигурен какво да предприеме, въздъхна тежко и се обърна, за да повдигне капака.
Докато той се спускаше бързо и ловко по въжената стълба, Али изтри яростно една непокорна сълза. Нямаше да го натоварва със сълзите си само защото бе сторил онова, за което го бе помолила, и й беше казал незнайно защо ужасяващата, откровена истина.
След като тежките му черни ботуши стъпиха безшумно на меката почва под дъба, вече не се налагаше да крие сълзите си. Те изсъхнаха по-бързо и от пустинен вятър, когато Нейт вдигна ръка със стиснат юмрук. Дори и без обучението на Григ, Али бе гледала достатъчно филми, за да знае какво точно означава този жест — „не мърдай и пази абсолютна тишина“. Явно нещо бе разтревожило Нейт Уелър — Призрака и това наистина я изплаши до смърт.
Секундите се точеха тягостно, сякаш са часове, а вече опънатите й нерви заплашваха да се скъсат като натегната пружина. Никога не бе мислила, че може да каже нещо такова, но точно в този момент й липсваше утехата от усещането за резервния пистолет на Нейт в ръката й. Веднага след като се върнат при Фантома, щеше да го помоли да й даде малкия колт.
Леле, виж само как се бе преобърнал животът й!
Тридесет и шест часа, след като бе избягала при Нейт, и вече усещаше безпокойство без солидната тежест на пистолета в колана на дънките си. Вероятно до утре сутринта щеше да препаше патрондаши и да завърже червена кърпа през челото си. Би могла да надмине дори Ози в превъплъщението си в Рамбо.
Те проляха първата кръв, не аз… каза си мислено и реши, че Ози е по-убедителен.
Накрая, сякаш след цяла вечност, Нейт погледна нагоре. Черните му очи пронизаха тъмнината като с лазер. Той кимна, но хватката около матовочерния пистолет не се отпусна. Въпреки уверението му, младата жена огледа внимателно още веднъж наоколо, преди да се спусне по въжената стълба. Краката й едва докоснаха земята, и той я побутна напред през моравата.
— Какво става? — попита шепнешком, а погледът й шареше нервно по тъмните ъгли и през листата на живия плет в двора на родителите й.
Вместо отговор, Нейт само поклати глава, докато оглеждаше същите ъгли и храсталаци. По гърба й плъзна хлад, сякаш я докосваха студени призрачни пръсти. Това бе единственото предупреждение, което получи, преди едва доловимото скърцане на градинската порта да бъде заглушено от странен плющящ звук.
Нейт изруга тихо и извика:
— Бягай! — И я избута през отвора.
Нямаше нужда да й се казва повторно. Втурна се през предния двор на родителите си. Краката й се движеха като на спринтьор, когато силното бум, бум, бум от 45-калибровия пистолет наруши тишината на нощта и спокойствието на спящия квартал. Али се обърна точно навреме, за да види как една огромна, черна сянка се олюля в градината на родителите й — Хей! Този прилича на моя нападател! — Нейт я сграбчи за лакътя и я издърпа напред.
— Не спирай — изсъска той.
Шегува ли се? Да спре бе последното, което би направила в момента.
По верандите светнаха лампи, а кучетата в квартала се скъсваха от лай, когато, останали без дъх, двамата успяха да стигнат до Фантома. Нейт яхна огромния мотор с едно плавно движение и запали двигателя, който изрева оглушително.
Али се покатери зад него и само след миг профучаха надолу по вече будната крайградска улица. Сложиха каските си и се насочиха към магистралата и относителната безопасност на широкия път.
Даган се появи иззад ъгъла на малката, облицована с дърво, къща и застана над мъжа, когото Нейтън Уелър бе застрелял буквално преди секунди.
Нямаше грешка, пичът беше мъртъв. Две чисти дупки точно над сърцето и една между очите (в мозамбикски стил) бяха достатъчно доказателство за това и без разпространяващата се отвратителна миризма на изпражнения. Като че да бъдеш мъртъв не беше достатъчно гадно, ами човек трябваше да понесе и допълнителното унижение да напълни гащите, умирайки.
Ммм, прекрасно. Просто прекрасно.
Даган дишаше през устата, когато се наведе, за да претърси бързо джобовете на трупа.
Нищо.
Това не беше изненадващо. Само пълен идиот би взел документ за самоличност, докато извършва удар. А този определено не беше такъв.
Беше се промъкнал до ъгъла на къщата на Морганови тъкмо навреме, за да види как голяма, черна сянка изважда иззад гърба си Валтер Р22 с петнадесет сантиметров заглушител. Приглушеният изстрел прозвуча ужасно силно в тишината на уединения малък двор.