Ад на колела
- Автор: Уокър Джули Ан
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Ад на колела». Краткое содержание книги:
Григ…
Първото нещо, което срещна погледът му, беше снимка на Григ, залепена от вътрешната страна на капака.
— Боже, колко много ми липсва — въздъхна Али и прокара тънкия си пръст по лицето на Григ.
Прас! Сърцето му се счупи право по средата. Нейт беше изненадан, че звукът не разцепи въздуха.
Боже мили! Това беше ад. Забравете за сините му топки. Забравете за безпокойството му относно цялата тази проклета, шибана ситуация. Забравете, че е влюбен в една-единствена жена на тази планета, която никога не можеше да има заради… Заради Григ. Приятелят му изглеждаше така, както винаги. Дори когато бяха притиснати насред джунглата и вражеският огън разкъсваше листата около тях, Григ имаше този безгрижен вид. На лицето му винаги цъфтеше широка усмивка, заразна като грипен вирус. Глупавият кучи син беше обичал живота. Всички негови аспекти.
— Липсва ли ти? — попита Али с дрезгав глас. — Извинявай, глупав въпрос. Ти беше много по-близо до него, отколкото който и да е от нас. Разбира се, че ти липсва.
— Познавах го много по-добре от вас, може би — побърза да я поправи Нейт, — но той беше най-близо до теб, Али. Ти беше в сърцето му. Григ ми липсва всеки проклет ден.
— Да — въздъхна младата жена и погали за последен път снимката на брат си, — на мен също.
Глава 13
Али не можеше да диша.
Това нямаше нищо общо с тежката кевларена жилетка, която носеше под якето си, а по-скоро с въздуха във вътрешността на къщичката. Беше почти задушаващ, изпълнен с твърде много спомени, с твърде много мъка и болка.
Трябваше да се махне. Веднага.
Бързо прерови дъното на сандъка и извади найлонова торбичка, пълна с USB памети, върху които с неизтриваемо мастило бяха написани датите, на които ги е получила. Намери тази с дата една седмица преди животът й да се промени завинаги и я подаде на Нейт. Той се втренчи за миг в нея с празен поглед, сякаш не можеше да повярва, че всичко, през което бяха преминали, се е случило заради това безобидно малко парче пластмаса. После пусна внимателно флашката в дълбокия вътрешен джоб на якето си.
Понечи да се обърне, за да избута сандъка обратно на мястото му — нямаше търпение да се махне оттук — но Нейт я спря, улови ръката й и обви топлите си пръсти около нейните.
Каквито и различия да имаха, независимо от болките и униженията, които си бяха причинили, нищо не променяше факта, че и двамата бяха обичали Григ безумно. И все още кървяха от дълбоката, отворена рана, причинена от смъртта му. Младата жена погледна нагоре в красивото лице на Нейт и видя там разбиране, състрадание… и още нещо. Нещо, което не разбираше. Каквото и да беше, то й даде надежда, уплаши я и… И…
О, по дяволите! Трябваше да се махне от тук. Вече не можеше да мисли разумно. Може би това се дължеше на умората или на страха, но си помисли… Само за секунда…
Поклати глава. Не знаеше какво да мисли.
Отправи му напрегната усмивка и измъкна ръката си от неговата, след това набързо избута сандъка на мястото му. После се отправи към отвора в пода, но преди да се спусне през него, спря и се обърна.
Тук, в това безопасно място на детските мечти, трябваше да узнае още нещо.
— Беше ли с него? В края?
Агонизиращият поглед на Нейт се впи в лицето й, в очите му имаше такава пустота, че дъхът й спря.
Да, тя може и да беше в сърцето на Григ. Но Григ беше в сърцето на Нейт. По-близки от братя, бе отбелязала веднъж майка й. И сега, когато Али виждаше мъката му, повярва в това.
— Да. — Гласът му беше грапав като шкурка, а мускулите на челюстта му играеха.
— Имаше ли силни болки? Страдаше ли? — Боже, не знаеше защо попита за това.
Разбира се, че е имало болка. Разбира се, че е страдал. Бяха го измъчвали.
— Да — прошепна Нейт и само лекото трепване на клепача му подсказа какво му костваше това признание.
Беше само една дума, произнесена грубо, но когато се замисли, Али разбра, че тя разкрива стотици неща. Стотици потресаващи, ужасни неща. Боже мили, Григ, толкова съжалявам. Толкова, толкова съжалявам.
Винаги бе знаела, че смъртта на брат й няма да е лека, но да получи потвърждение за това, беше повече, отколкото можеше да понесе. Въздъхна тежко, ноздрите й се изпълниха със застоялия, познат мирис на къщичката, после кимна.