Сенките

Тя обаче не беше безопасна. Определено не беше място, където той би избрал да се срещне с някого.

Двамата насочиха лодката към стар викториански навес за лодки. Вярно, прозорците бяха тъмни, ала навън светеха охранителни лампи, а нямаше никакво съмнение, че колдуелските полицаи патрулират в парка.

Ако двамата мъже влезеха, щеше да се наложи и той да проникне вътре. А те направиха точно това.

Тъй като нямаше представа какво е разположението вътре, Асейл трябваше да се дематериализира зад дразнещото външно осветление; тъмните му дрехи се сляха с очуканата от времето стена. Лодката влезе в едно от местата за акостиране и шумът от жалкия й мотор отекна наоколо. Звучеше като туберкулозен старец.

Асейл се извъртя и надникна през един от прозорците. Вътрешността на постройката бе доста просторна и в мига, в който си избра място, той се дематериализира, използвайки същия вход, през който бяха минали двамата мъже. Докато приемаше физическите си очертания, много внимаваше да не излезе от тясното кътче в далечния ъгъл, между Стойката за гребни лодки, почиващи по корем върху рафтовете, и същинската гора от оранжеви спасителни пояси, висящи от кукички, забити в стената.

Моторът угасна и двамата размениха няколко тихи думи на непознат език. След това се умълчаха и единственото, което се чуваше, бе водата, плискаща се под лодката.

Асейл едва понасяше миризмата, която тегнеше във въздуха, на отдавна умряла риба, разлагаща се растителност и мокър брезент.

Отвратително.

След известно време нечие приближаване отвън привлече вниманието му. А после вътрешността бе огряна от ярка жълта светлина. Асейл си намери един прашен прозорец и когато надникна през него, видя пикап на колдуелската дирекция „Управление на парковете“ да спира отвън.

Нещата очевидно щяха да станат интересни.

Или доставката щеше да бъде засечена и полицията - повикана. .. или някой човек, работещ за парковете, се опитваше да увеличи доходите си.

Оказа се, че и двете му предположения са грешни.

Вратата се отвори със скърцане и в мига, в който мъжката фигура застана на прага, студеният въздух, нахлул заедно с него, изпълни къщата за лодки с мирис на лесъри. Главният лесър, с когото Асейл въртеше бизнес, прекрачи вътре, носейки спортен сак.

Кучи син.

Как смееше да го мами зад гърба му, помисли си Асейл, а вампирските му зъби се удължиха от само себе си. И как, по дяволите, бе успял да се свърже с неговия доставчик?

Изготвяйки план за нападение само за миг, Асейл извади и двата си пистолета... и му се прииска да им беше сложил заглушители. Но не беше очаквал да му се наложи да ги използва насред Колдуел, за бога.

- Първо да ги видя - нареди главният лесър. - Разкопчайте саковете и ми ги покажете.

Асейл направи крачка напред, мислейки си, че би могъл...