Убий императора
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1553-2
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Убий императора». Краткое содержание книги:
9
20 септември
Следобедното слънце бе прогонило минувачите. Улиците бяха празни, повечето магазини и сергии бяха затворени, дори продавачите на вода се криеха в сенките.
Климент се върна в "Света София", но не намери Корсис и Невестулката. Приятна прохлада изпълваше черквата, златните ѝ мозайки блестяха като истински слънца, огромната зала бе почти празна. Службата бе свършила отдавна, а богомолците се бяха разотишли. Само тук-там пред иконите стояха или бяха коленичили хора, които се молеха безмълвно, свещеници с черни раса бавно се движеха по мраморния под.
Писарят поседна в един от резбованите тронове до стената, загледа се в огромния полилей с над петстотин свещи и тежката му верига, закачена за една от стените. Колко ли души бяха необходими, за да го повдигнат? Всъщност това едва ли ставаше на ръка. Климент бе сигурен, че някъде в утробата на църквата се крие механизъм, който да вдига и спуска светещото чудовище от злато, кристали и бисери.
– На поклонение ли идвате, господарю? Търсите ли нещо по-специално? – Нисък слаб мъж с прошарена брада и сплъстена власеница седна в трона от ляво на писаря, приведе се напред, стиснал в ръка потъмняла от пот кожена торба, и заговорнически му намигна.
Климент го изгледа озадачено.
– Тук имам различни неща, които да ви спасят от нещастия, беди и лош късмет – разклати торбата непознатия и тя зловещо издрънча. – Малко от косата на свети Харалампий[59], която пази от земетресение, наводнение и чума. Тук – мъжът бръкна в торбата и извади от там малка кутийка – пазя нокът от Панталей Пътник. Той ще ви пази при пътешествия и от наводнение. Имам и става от пръста на света Марина, която защитава от огън и мълнии.
– И дори да предположим, че всичко, което предлагаш, е истинско, защо си мислиш, че имам нужда от него? – попита писарят.
– Как да не е истинско? – възмути се продавачът на реликви. – Всичко е съвсем истинско! Виждате ли този печат – той вдигна торбата си и показа от долу на кожата два кръстосани кръста. – Това е знак от църквата, че имам право да продавам реликви, и е автентично.
Климент въздъхна.
– А що се отнася до другия въпрос, направо го намирам за смешен! Нима не знаеш какво става в последно време? Светът не върви на добре, помни ми думата! Не сте ли виждали пророците? – непознатият бързо се огледа. Всички знаят, че ни чакат беди и злощастия! Защото императорът е загърбил Иисус и се кланя на други богове. Защото е пияница и сега е изгонил и жена си! Затова Господ ни прати земетресение. И това е само началото! Изсъска продавачът. Задават се пожари, бури, потоп, болести и войни! Затова благоразумните хора, какъвто вие ми изглеждате, се подготвят предварително. Ако искате, имам и парче от пищяла на свети Антоний Велики. Той пази от всякакви болести – мъжът извади красива кутийка от слонова кост, украсена със символи. – Или това е муска, в която има парче от дрехата на архангел Гавриил - вестител и тълкувател на Божиите тайни и един от седемте главни ангела – продавачът разлюля на пръста си сребърна верижка, в края на която имаше закачена желязна капсула с изографисан кръст върху нея. – Осветена е от патриарха и носи късмет! Давам я само за две номизми.
Нещо в дрънкулката привлече Климент. Той се наведе напред и я разгледа внимателно. Желязото изглеждаше старо, макар верижката да беше нова, краищата на кръста, вдълбан в обкова, бяха ръждясали. Дали наистина щеше да му донесе късмет в тълкуването не на Божиите, а на хорските дела?
Писарят въздъхна и бръкна в джоба си. Макар сигурно да ставаше дума за измама, имаше нужда от всичко, което може да му помогне.
– Давам ти една сребърна монета – каза той и завъртя парата между пръстите си. – Макар че и това ти е много за боклуците, които продаваш. И по-добре се махай от тук, докато не съм викнал охраната на храма!
Без да се пазари, продавачът грабна сребърната монета, подаде му верижката с парчето от дрехата на архангел Гавриил и бързо се отдалечи.
Кесарят Варда пусна стрелата, която тихо избръмча и се заби в мишената с глух звук. Попадението не бе точно в средата, но Варда беше доволен. Въпреки заседналия живот, който водеше и рядкото участие в сражения, още не беше загубил войнските си умения.
59
Според различни вярвания изброените светци наистина пазят от съответните страдания. – Б. а.