Убий императора

– Предлагаш ли нещо конкретно?

– Не съм свършил – Василий го изгледа лукаво. – Най-хубавото оставих за накрая. Старите ми приятели ме насочиха към една кръчма – "Разкаянието на Каин". Там се събирали всякакви отрепки, наминавал и Фидипид. Отидох да поогледам, но едноокия го нямаше. Малко се попрестарах и повечето посетители се разбягаха. Но успях да докопам съдържателя. Грозен тип на име Прокопий. Поразтърсих го, както аз си знам, и изкопчих от него, че ако искаш да намериш едноокия, трябва да го търсиш в изоставена къща близо до Златната врата. Там бил установил лагера си и командвал нечестивите си другари. Понякога кръчмарят му пращал храна и вино. Минах да поогледам и отрих къщата! Стара и изоставена, точно както ми я описаха, с висока занемарена ограда, но вътре има някой! Така че отиваме, спипваме нашия приятел и той ни изпява всичко! Какво ще кажеш, а?! – доволно се усмихна Василий. – Още сега ще отида да взема няколко войници за подкрепление.

– И ще провалиш всичко! – Климент също се развълнува от новините на византиеца. Може би, ако успееха да спипат едноокия, щяха да се доближат с една крачка до Изчислителя. Или най-малкото щеше да разбере кой е поръчал убийството на Дукум. Но трябваше да действат внимателно. – Наистина си свършил чудесна работа, но нека не бързаме – бавно каза той. – Знаем, че в най-близкото обкръжение на императора има предател и убиец. Ако вземеш войници, той ще разбере и ще предупреди протежето си.

– Тогава вземи твоите войници!

– Как си представяш български войски да нападнат къща в Константинопол? Ще направим така: ще отидем, аз, ти и двамата ми помощници. Ще имаме на наша страна изненадата. Пък и се съмнявам да ни окажат кой знае колко сериозна съпротива – писарят стана прав.

Василий поседя замислен, сякаш преценяваше всичко, което му беше казал Климент. Накрая едрият византиец разтърси рамена и каза:

– Сигурно си прав. Нека направим както предлагаш. Ще тръгнем към полунощ. Тогава просяците ще са заспали или ще се търкалят пияни. Пък и да отидем само четиримата ще е по-вълнуващо, отколкото ако се стоварим там с отряд войници – той размърда мощните си рамена. – Ще тръгна по-рано да разузная какво е положението. Ще ви чакам при манастира на "Йоан Студит". Той е близо до Златната врата. Знаеш ли го къде е?

Климент кимна.

– Добре, разбрахме се. Почини си хубаво до довечера и не излизай, да не попаднеш пак на засада. – Василий също се изправи да си ходи. – И още нещо – спря се на вратата византиецът. – Михаил те кани на вечеря, на която да обсъдите договора. Там ще се видим и ако има някаква промяна в плана, ще го обсъдим.

– Надявам се тогава да има и други неща, които да можем да обсъждаме – засмя се Климент и изпрати госта си до вратата.