Третата порта [bg]

Стоун пристъпи към Втората порта. Тина веднага го последва, като остави Марч назад. На прага различи някакви форми вътре в помещението. Устата ѝ пресъхна.

— Я донесете една от онези лампи — нареди Стоун.

Един от общите работници добута прожектора на колелца до вратата. Помещението зад Втората порта изведнъж заблестя неочаквано ярко.

Сякаш някой беше вмъкнал слънцето вътре. Блясъкът беше толкова силен, че Тина трябваше да извърне глава.

— Исусе! — промълви Стоун с приглушен глас. За пореден път външната му сдържаност поддаде под магията на Нармеровата гробница.

Когато очите ѝ привикнаха към ярката светлина, Тина успя да различи подробностите във второто помещение. Вдигна видеокамерата и започна да снима. Всяка повърхност — стените, подът, таванът — бяха покрити с нещо, което приличаше на чисто злато. Това беше причината за невероятно яркия блясък. Макар помещението да беше само малко по-малко от първото, в него имаше много по-малко неща. Наистина се виждаха четири погребални делви, изработени от калцит, които трябваше да съхраняват вътрешностите на мумифицирания владетел. Пред всяка от тях стоеше малка кутийка, явно също от злато. На стената бе изрисувана голяма фреска, вероятно изобразяваща победата на Нармер над царя на Долен Египет. Друга фреска показваше Нармер легнал на платформа, очевидно вече в своята гробница, а за него се грижеше погребален жрец. Край двете срещуположни стени на второто помещение се издигаха два олтара. На всеки беше изрязан серехът на Нармер, в който се използваше неговото име от коронацията — несут бити — владетел на Горен и Долен Египет. Беше странно, че египтолозите можеха да четат езика, но произношението си оставаше загадка. Макар да знаеше от честото употребяване на тази фраза, че фонетичният правопис е нсу, както се срещаше в Текстовете от пирамидите, тук обаче женското окончание т беше оставено. Странно. Но като се вземе предвид, че повечето неща, които беше научила за Нармер и неговата гробница, бяха странни, това не я изненада особено. Тук имаше толкова много неща, които бяха изненадващо модерни — по мерките на Древния Египет. Погребението в гробница, царските печати, погребалните вещи, посланията с йероглифи, които толкова силно напомняха Книгата на мъртвите — тези неща бяха характерни за Средното и Новото царство, а не за Архаичния период — Първата династия на най-ранните фараони. Имаше чувството, че Нармер е изпреварил с много векове своето време и неговите познания, практики, открития и прозрения са умрели заедно с него, преди да бъдат възкресени от строителите на пирамиди хиляда години по-късно…

Тя пропъди тези мисли и се зае с видеокамерата. На двата олтара имаше разнообразни жертвоприношения: амулети, съвършено оформени кремъчни ножове, фигурки от алабастър, слонова кост, абанос. Най-забележителният предмет лежеше в центъра на помещението. Това беше огромен саркофаг от твърде необичаен светлосин гранит, неоцветен — това също беше крайно необичайно — и в много добро състояние. Много по-добро от това, например, на спукания външен саркофаг на фараон Тутанкамон. Гранитът беше обработен ажурно, изображенията бяха с най-големи и точни подробности. В горния край на саркофага стоеше фигурата на огромен сокол с широко разперени криле, а стилизираните му крака приличаха на часовникови стрелки, сочещи пет и седем. Птицата сякаш бе застанала церемониално на пост и пазеше трупа на владетеля.