Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ничия земя [bg]
Ничия земя [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ничия земя [bg]

Электронная книга - «Ничия земя [bg]». Краткое содержание книги:

Специален агент Джон Пулър. И Пол Роджърс, бивш затворник. Двама мъже, свързани от отдавна погребана тайна. Джон Пулър е на осем години, когато майка му изчезва. Преди три десетилетия тя излиза от дома им във военната база Форт Монро и не се връща. Джон и брат му така и не научават дали е убита, или ги е напуснала. Разследването по случая е кратко и безуспешно. Днес то е възобновено, тъй като семейна приятелка обвинява генерал Пулър в убийството на съпругата му. Джон не може да разпита баща си, който страда от деменция. Подпомогнат от Вероника Нокс, негова партньорка в най-трудните ситуации, той се връща в миналото, за да открие истината за майка си. Пол Роджърс е лежал в затвора десет години и току-що е освободен предсрочно. Преди трийсет години той също е бил във Форт Монро. Сега пак е там, за да търси отмъщение. Защото навремето Роджърс е бил превърнат в чудовище. Единственият, който застава на пътя му, е Джон Пулър.
1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 143
Перейти на страницу:

Нокс поклати глава.

— Дори да си прав, правителството няма да иска това да се разчуе. Помисли си само как ще се отрази на проектите, по които се работи в момента. И дори тези хора да са пенсионери или покойници, скандалът ще съсипе репутацията им. А някои от тях може още да са на власт.

— Което обяснява укриването на информация, прекратеното разследване, възлагането на други случаи на Хъл и на мен… Просто не искат истината да излезе на бял свят.

— Четири неразкрити убийства — отбеляза Нокс. — Четири семейства не могат да намерят покой, да не би да пострада нечия репутация.

— Пет семейства може би — каза тихо Пулър.

— Да, може би пет — съгласи се Нокс и го погледна изпитателно. — Знам колко ти е трудно.

Двамата помълчаха известно време, преди тя да попита:

— Откъде ще започнем? И как?

— Казах на Шайрин да забрави за случая.

— Защо?

— По същата причина, поради която те съветвам и ти да направиш същото.

— Не говориш сериозно! — отвърна Нокс.

— Напротив, много съм сериозен. Аз имам причина да доведа това разследване до край. Ти нямаш. Не искам да се простиш с кариерата си, а може би и с живота си заради това. Едва не загина, докато помагаше на мен и брат ми. Не мога да поема този риск отново.

— Но аз вече съм тук!

— Благодарен съм ти за това, което ми каза. То ми дава отправна точка. Нататък обаче трябва да продължа сам.

— Пулър!

Той отвори вратата на колата, взе сака, отвори багажника, грабна платнената чанта, метна я на рамо и се надвеси над отворената врата.

— Благодаря ти, Нокс. Длъжник съм ти.

— Джон, моля те, не го прави.

Той затвори вратата с коляно и тръгна по тротоара.

39

Роджърс зае мястото си на входа на бара и видя над петдесет души, наредили се на опашка. Клиентите извадиха документите си за самоличност и той се зае с проверката им. Два часа по-късно пристигна познатата лимузина, от която слязоха Джош Куентин и абсолютно същата компания.

С едно важно изключение. Сред гостите на Куентин бе и Сюзан Дейвис, облечена с тясна мини пола и тясна блуза без ръкави. Роджърс забеляза, че голите й ръце имат слънчев загар. На едното й рамо имаше татуиран дракон. Тя държеше пластмасова чашка. Роджърс се съмняваше, че в нея има безалкохолна напитка.

Явно Сюзан не скърбеше за покойния Крис Балард. Нито пък широко усмихнатият Куентин.

— Пол, нали? — попита Куентин, когато наближи входа.

Роджърс кимна и каза:

— Заповядайте, господин Куентин. Можете да влезете заедно с вашите гости.

Младият мъж пъхна стодоларова банкнота в ръката на Роджърс и го потупа по рамото.

— Браво на теб.

— Благодаря, сър.

Куентин стисна рамото на Роджърс.

— Леле, твърдо е като камък. Тренираш ли, Пол?

— По малко.

— Аз си падам по екстремен фитнес. Но той е подходящ за млади хора. Може да не ти понесе, колкото и силен да изглеждаш. Има прекалено много кардиоупражнения.

— Сигурен съм, че ще ми бъде трудно, сър.

— Възрастта не прощава на никого.

Сюзан го погледна, когато минаваше покрай него.

— Хубава татуировка — отбеляза Роджърс.

— Хубава шапка — отвърна тя.

Лимузината се върна в два сутринта. Роджърс придържаше вратата на бара, докато Куентин и групата му излязат. Куентин пъхна още една стодоларова банкнота в ръката му.

Роджърс изпрати гостите и забеляза, че Сюзан не е сред тях.

— Не липсва ли някой? — попита той.

— На Сюзан й прилоша горе — отвърна раздразнено Куентин. — Реших, че е по-добре да поспи. Ще изпратя кола да я вземе сутринта.

— Аз мога да я откарам до дома й, господин Куентин.

— Тя живее чак в Северна Каролина.

— Няма проблем. Ще изчакам да се събуди.

Куентин го потупа по ръката.

— Благодаря, Пол. Ще й пратя есемес да я уведомя какво сме се разбрали. Тя ще ти даде адреса.

С тези думи Куентин се качи в лимузината. Роджърс го проследи с поглед. Реши, че или е много доверчив, или много глупав. Току-що бе оставил своята изпаднала в безсъзнание любовница в ръцете на напълно непознат човек. А може би не му пукаше.

Роджърс се върна в бара и помогна за почистването. Майърс и Карл си бяха тръгнали по-рано. Дори някой да знаеше, че Сюзан е припаднала горе, не го показа с нищо.

1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 143
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)