Ничия земя [bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Джон Пулър #4
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: ОБСИДИАН
- ISBN: 978-954-769-443-9
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ничия земя [bg]». Краткое содержание книги:
Бе положил доста усилия, но в крайна сметка бе събрал нужната информация и бе довел плана си до успешен край. Дълго време не бе мислил за нищо друго.
И точно преди да умрат, разбраха какво всъщност мисля за онова, което ми причиниха.
Роджърс заспа с тази мисъл. Събуди се чак когато стана време да тръгва за работа. Приготви се и потегли към „Камуфлаж“.
Хелън Майърс го посрещна в бара.
— Добре ли си почина? — попита го тя.
— Да, прекарах спокойна, дори скучна вечер — отвърна Роджърс.
— Нищо вълнуващо?
— Абсолютно не.
Роджърс казваше истината. Не намираше нищо вълнуващо в обстоятелството, че е изхвърлил Крис Балард през прозореца на четвъртия етаж и е видял как главата му се разбива в каменните плочи долу.
— Искам да те предупредя, че Джош и компанията му ще дойдат тази вечер — продължи Майърс.
— Благодаря за информацията. Предполагам, че ще се качи в помещението горе.
— И за него ли знаеш?
— Видях го да отива там миналия път. Предположих, че това е салон за ВИП клиенти. Те не се смесват с простолюдието, нали?
— С простолюдието?
— Чувал съм мнозина да използват този термин. Трябвала пусна всички, без да проверявам документите им за самоличност. Миналия път му стана неприятно, че ги проверих.
— Да, пусни ги. Гарантирам, че всичко е законно — заяви тя с усмивка.
— Карл ще дойде ли?
— Вече е тук. Отзад.
— Ще му се обадя, преди да застъпя на смяна.
— Добре.
Роджърс продължи към задната част на салона, за да се види с Карл. Едрият мъж седеше на една маса. Изглеждаше по-добре. Роджърс не забеляза бастун. Освен това Карл не носеше слънчеви очила.
Той му направи знак да седне. И Роджърс го направи.
— Чух за онзи малък инцидент снощи.
— Откъде?
— Патрулното ченге е мой стар приятел. Той ми каза. Тези отрепки започват да създават твърде много проблеми.
— Мога да се справя.
— Не се съмнявам. Работата е там, че не искаме подобни неприятности. Ако сриташ задника на някое колежанче или, не дай боже, го убиеш, това ще се отрази зле на бизнеса. Разбираш ли какво имам предвид?
— Разбирам. Няма да направя нищо, което да злепостави заведението.
— Браво.
Роджърс го остави и се върна в предната част на бара, където видя Майърс да се качва по стълбите, да отключва вратата към ВИП салона и да влиза вътре. Роджърс отстъпи назад и впери поглед във втория етаж. Минута по-късно Майърс излезе и затвори вратата след себе си. В дясната си ръка държеше ключа за вратата. В лявата обаче стискаше нещо, което не беше там преди малко.
Роджърс заобиколи барплота тъкмо когато Майърс слезе. Срещнаха се в подножието на стълбите.
— Как е Карл? — попита тя.
— Като нов — отвърна Роджърс и сведе поглед, но не можа да види какво стиска Майърс в лявата си ръка.
— Нещо друго? — попита тя.
— Не. Отивам на входа.
38
— Ще ми кажеш ли какво става, или просто ще си се возим?
Пулър се взираше в Нокс.
— Опитвам се да анализирам всичко, за да мога да ти дам по-логично обяснение — отвърна тя.
— Къде беше?
— Да проверя едно друго.
— И успя ли?
— Още разсъждавам, Пулър, остави ме за минутка. Кацнах едва преди час. Мислите ми са твърде объркани.
Пулър изчака Нокс да отбие от магистралата на паркинга пред един супермаркет. Тя изключи двигателя, разкопча предпазния колан и каза:
— Имам нужда от кафе. Ти искаш ли?
— Да.
Нокс излезе и след малко се върна с две големи кафета, подаде едното на Пулър и отпи от другото.
— Приключи ли с анализа? — попита той.
Тя кимна и седна зад волана.
— В този случай има твърде много нелогични неща. ФБР се оттегля от разследване на сериен убиец? Това е нечувано. Непрофесионално извършен оглед на местопрестъплението или повърхностно проведена съдебномедицинска експертиза. Укриване на информация от следователите. Никакви улики, които да свържат четирите жертви. Хората, работили на терен, имат чувството, че са манипулирани от „важни клечки“, което е много удобно, защото гарантира анонимност.
— Съгласен съм с всичко, което казваш — отвърна Пулър. — Искам да знаеш, че Тед Хъл е получил ново назначение, а телефонният му номер е прехвърлен на служителка от Министерството на земеделието, за да не може никой да се свърже с него. Аз също бях отстранен от случая и от мен се очакваше да летя за Германия.
— И защо не си на борда на самолета?
— Защото се намеси друга „важна клечка“, този път в моя полза.
— Коя?
— Не мога да ти кажа, тъй като получих заповед да запазя името в тайна.