Дяволът държи свещта [bg]

Ингрид Сейер седеше пред телевизора. Гледаше „Дагсревюен“. Матеус, бос, по тънка пижамка, стоеше зад стола й се взираше в екрана. Изведнъж майка му се обърна и го погледна.

— Матеус, късно е — отбеляза тихо.

Той кимна, но не помръдна. Майка му изглеждаше малко тъжна. Сложи ръце на слабите му раменна.

— Какво дъвчеш?

— Лакрицово порше.

Тя се усмихна тъжно.

— Според дядо ти не бива да те притискам — подхвана тя, — но ми се иска да ми разкажеш кой написа онази бележка — ужасната бележка в несесера ти.

— Няма ми нищо — отговори той уклончиво.

— Не те ли е страх? — попита тя.

— Не — отвърна лаконично.

Изгледа го изненадана и усети, че му вярва, а това вече не можеше да си обясни.

— Не си мисли, че ако ми кажеш кой е, ще изтичам при директора и ще започна да клюкаря — побърза да го увери тя. — Няма да се обадя на майка му. Или на майка й. Ако е момиче. Просто имам нужда да знам.

Матеус водеше тиха битка. Трудно устояваше, когато майка му го молеше така настойчиво.

— Добре — предаде се накрая. — Беше Томи.

Майка му онемя. Известно време остана с широко ококорени очи и клатеше невярващо глава.

— Томи? — заекна. — Но той е… — премита объркано, — та той е от Етиопия. И е много по-тъмен от теб!

— Да — Матеус сви рамене.

— Но защо му е на Томи от всички…

Изведнъж тя започна да хихика. Матеус също хихикаше, а после двамата избухнаха в смях. Майка му го притисна до себе си, без той да разбере защо изведнъж тя стана толкова щастлива. Но се получи. Стана, донесе му чаша кока-кола и пак се настани да гледа новините; само от време на време поклащаше глава. Матеус се разположи на дивана. Неприсъщо за възрастта си, отвори вестник и се загледа право в снимката на млад мъж с тъмни къдрици. Усмихваше му се насреща с белите си зъби. На снимката изглеждаше приятен, много по-приятен отколкото онзи ден в зелената кола. Беше той, не се съмняваше.