![Червена мъгла [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/4/chervena-mgla-bg-download.jpg)
Червена мъгла [bg]
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #19
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-451-2
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Червена мъгла [bg]». Краткое содержание книги:
Джейми беше права снощи, когато се усъмни, че бих си предложила услугите като неин експерт по криминология, ако имах време да размисля и ако тя бе откровена с мен, вместо да ме манипулира и лъже. Колкото повече размишлявам върху всичко, което се случи досега, толкова по-убедена съм, че щях да откажа. Щях да я пратя при някой друг, но не защото се притеснявам за реакцията на Колин на това, че преглеждам работата му. Щях да се тревожа за реакцията на Луси. Щях да мисля, че работата ми с Джейми ще бъде неприятно повлияна от миналото и е не е добра идея по ред причини.
— Е, ако някой е взел дрехите на Лола, за да извърши убийствата, защо ДНК на този човек не е намерена по панталона, пуловера и якето?
Това е начинът на Марино да потвърди, че ДНК на Дон Кинкейд или някой друг не е била открита по дрехите на Лола Дагет.
— Прането с гореща сапунена вода може да е заличило ДНК на друг донор, ако говорим за пот и кожни клетки. Може би не и кръв, но зависи колко е кръвта. А ако е била съвсем малко количество, например от одраскване от дете, може да е била отмита от душа — размишлявам на глас. — Особено в началото на 2002 година, когато пробите не бяха толкова добри като съвременните. Някой оглеждал ли е обувките на Лола Дагет?
— За кои обувки говориш?
— Сигурно е имала обувки. И те ли са й били дадени от центъра?
— Мисля, че не са им давали обувки, а само джинси и ризи. Но наистина не знам — отговаря Марино и продължава да наблюдава Манди О’Тул, но тя не го гледа. — Никой не е споменавал нищо за обувки. Поне доколкото знам.
— Някой е трябвало да потърси кръв и по обувките й. Нищо тук не показва, че е почиствала и обувки под душа. Нито пък бельо. Ако дрехите са прогизнали, кръвта се просмуква и в бикини, сутиени и чорапи. Но тя е перяла само пуловер, панталон и яке.
— Ти пък, с тия обувки — ухилва се Марино.
— Наистина са важни.
Обувките ми показват къде са били краката на даден човек по време на убийство. Върху педала на спирачката или газта. На прашен перваз на прозорец или балкон, преди човекът да скочи или да го бутнат. По тялото на жертва, която е била ритана жестоко. А при един стар случай — във влажен цимент, когато убиецът бягал от местопрестъплението през строеж. Обувките, ботушите и сандалите имат уникални белези, които оставят следи.
— Този, който е убил семейство Джордан, е имал кръв по обувките си — казвам. — Дори да е била съвсем малко, все пак я е имало.
— Казах ти, че не съм чувал нищо за обувки.
— Сигурно вече е твърде късно, освен ако не са в лабораторията на Колин, съхранявани заедно с другите улики — отговарям, като разглеждам документите, включени в делото за обжалване на Лола Дагет миналата есен.
Първите няколко страници съдържат снимки, предназначени да предизвикат съчувствие към жертвите и да убедят губернатора на Джорджия, Зебулон Манфред, да отхвърли решително молбата на Лола Дагет. В статия от вестник, включена в документацията, се цитира негово изказване, че усилията за спасяването на живота й са основани върху доказателства, вече изслушани в съда и отхвърлени от съдебните заседатели и Върховния съд.
Можем да размишляваме до безкрайност за този безсърдечен акт на човешка жестокост. Но отново се връщаме към зловещото престъпление, извършено от Лола Дагет, която е избила цяло семейство в ранната неделна утрин на шести януари 2002 година. При това, тя е извършила зверствата без никакъв мотив, освен че просто така й се е искало.
Представям си възмущението на губернатора, когато е гледал портрета на семейство Джордан, направен на последната Коледа в живота им, съвсем малко преди жестоката им смърт. Кларънс Джордан със свенлива усмивка и добродушни сиви очи, е облечен празнично, с тъмнозелен костюм и карирана жилетка. Съпругата му, Глория, седнала до него, е обикновена жена с тъмнокестенява коса, разделена на път, скромно облечена в зелено кадифе. Петгодишните им близнаци седят от двете страни на родителите си — ухилени розовобузи хлапета с големи сини очи. Джош е издокаран точно като баща си, а Бренда — като майка си. Разглеждам още няколко снимки. Да, несъмнено всички те карат човека, който ги види, да навлезе още по-дълбоко в кошмара, започващ на седемнайсета страница.
Окървавена детска ръка виси от подгизналото в кръв легло. Тапетите са украсени с Мечо Пух и приятелите му, а чаршафите са с картинки — каубойски шапки, кактуси, ласа, и всичко това е оплескано със засъхнала кръв. Някои от петната изглеждат така, сякаш престъпникът се е бърсал в чаршафите. Дон Кинкейд се появява в мислите ми без покана. Представям си я в тъмната стая. Спира да си почине от свирепото нападение и използва чаршафите, за да избърше ръцете и ножа си. Усещам яростта й, чувам тежкото й дишане, ускорено като лудешкото биене на сърцето й. Тя замахва диво, намушква и коли, а аз се чудя защо би убила две петгодишни деца.