Червена мъгла [bg]

Връщам се на стола си и забелязвам, че Манди О’Тул не ни обръща внимание, или поне така изглежда.

— На това място в момента има приют за бездомни жени, управляван от Армията на спасението. Хората са съвсем други, а и изглеждат различно — казва Марино. — Когато четеш тези неща, първото, което ти идва наум, е, че Лола Дагет не е достатъчно умна, за да убие някого и да се измъкне.

— Не се е измъкнала. Но не знаем дали е убила някого.

— Дяволът носил дрехите й, а после ги оставил в банята — казва Марино. — И не иска да каже на никого кой, по дяволите, е Възмездие.

— Изглежда, е започнала да мисли за Възмездие, когато била заловена в банята си буквално с окървавени ръце — отговарям и вземам още няколко документа. — Някой й отмъщавал за нещо. Някой от наркоманските й времена на улицата. Струва ми се, тя е мислела, че някой я е натопил, и може би е нарекла Възмездие човека, отговорен за това.

— Наистина ли мислиш, че тя не е извършила убийствата и не знае кой е виновен?

— Не знам какво да мисля. Поне засега.

— Е, аз пък знам как звучи, по дяволите — казва Марино. — Абсолютно по същия начин, както на времето. Няма никаква логика. А и ще видиш, когато стигнеш до ДНК, че тя принадлежи на всички. По дрехите на Лола има кръв от цялото семейство Джордан. Още от първия ден заявих на Джейми, че не знам как би могло да се обясни това.

— Джейми го обяснява по същия начин като първите адвокати на Лола. Нейната ДНК не била открита в къщата на Джордан, нито по труповете, нито по дрехите, с които били облечени. Нейната ДНК била намерена по дрехите, които перяла под душа, и никъде другаде. Само по джинсите от рипсено кадифе, пуловера и якето. Но там била намерена и ДНК на убитите. За съдебните заседатели това е достатъчно, макар че повдига доста въпроси в научно отношение — казвам, без да обяснявам за какви въпроси точно става дума.

Не и пред Манди О’Тул, която не дава вид, че ни чува, нито че се интересува от нас — занимава се с блекберито си и слуша музика.

— Била е гола под душа, докато перяла дрехите — казва Марино. — Струва ми се, че би оставила своята ДНК по дрехите точно по този начин. Докосва абсолютно всичко. А и нейната ДНК сигурно си е била по дрехите, тъй като са били лично нейни — пристигнала е с тях в центъра.

— Правилно — съгласявам се. — Независимо откъде са дошли дрехите, нейната ДНК вече е била по тях, когато са й наредили да излезе от душкабината. Фактът, че нейната ДНК е по собствените й дрехи, не е непременно важен. Но ако бе открита и ДНК на друг човек, това щеше да е различно — добавям, като си мисля за Дон Кинкейд, която не смятам да споменавам. — Ами ако друг човек е носил дрехите й и неговата ДНК е намерена по панталона, пуловера и якето, оставени на пода в банята? — Внимавам какво говоря, докато се опитвам да изкопча информация.

Няма да рискувам Манди О’Тул да дочуе случайно нещо за новите резултати от ДНК пробите. Джейми смята, че Колин Дънгейт не знае. Почти никой не знае, макар да не разбирам как може да е толкова сигурна в това. Или пък просто й се иска да вярва, че е така. Според мен, тя отдавна трябваше да подаде молба за отмяна на присъдата на Лола. Тогава истината щеше да се знае и нямаше да има риск от изтичане на информация. И Джейми нямаше да ме подмами да дойда в Савана, ако знаех за новата й работа и важния й случай тук.