Възкресителят [bg]

Вечерта се очертаваше хладна. Празненството започваше в седем и половина, един час преди залеза. Същия следобед Клер си купи дълга ефирна рокля и шал. Артър се задоволи със спортното си сако. След като се увериха, че никой не проверява за покани, двамата се смесиха с група пристигащи гости и стигнаха до тентата, където си взеха ордьоври и по чаша вино. Бързо решиха, че най-безопасно ще е да стоят настрана от масите и да се навъртат край дансинга. Нито веднъж не им се наложи да твърдят, че са приятели на Джейсън от училище и че са много щастливи за него и Роуз.

Клер обяви, че Артър е доста добър танцьор за английски химик, а той отвърна, че и тя е pas mal10 за френски физик. По време на един бавен танц Артър я притисна плътно до себе си и усети гърдите й върху своите.

— Добра вечер за начало на търсене — прошепна в ухото й.

Посочи към подиума. Бащата на булката беше станал и правеше знак на оркестъра.

— Трябва да внимаваме с онзи тип. Той плаща храната и питиетата ни.

Двамата останаха назад, докато се произнасяха речи, режеха се торти и се танцуваха първи танци. Когато се стъмни, те тихо се измъкнаха до паркинга. Артър извади брезентовия сак от багажника на колата и го метна на рамо.

Полумесецът хвърляше слаба светлина, достатъчна да намерят пътя през ливадите до моста към острова, без да им се налага да палят фенерите. От острова оркестърът звучеше унесено и далечно, и ако нямаха работа за вършене, Артър като нищо щеше да придърпа Клер на хладната трева. Вместо това извади металотърсача, включи го и настрои чувствителността му за голям, дълбоко заровен предмет. Не искаше да си губи времето с монети или някое изгубено украшение.

Екскалибур или нищо.

Приел мнението на Клер, че Томас Малори би метнал меча не много близо, но и не много далеч от брега, Артър остави сака под едно дърво, сложи си слушалките и започна да обикаля в концентрични кръгове из острова. Тръгна от моста и продължи по часовниковата стрелка, докато не се върна в изходната точка. На всяка крачка извършваше пълно преслушване отляво и отдясно в радиус около метър и осемдесет, след което правеше следващата широка крачка. Когато започнаха, наближаваше десет вечерта. Артър се вслушваше за подходящия сигнал; Клер гледаше луната и звездите и слушаше оркестъра и далечния смях.

Първата обиколка отне цял час. Накрая Артър свали слушалките.