Капанът на свободата

IV

В десет часа следващата сутрин седяхме на терасата, наблюдавахме пристанището и пиехме нещо студено и не много алкохолно. И двамата носехме слънчеви очила не толкова, за да ни предпазват от слънцето, колкото да се прикриваме от любопитни погледи, както правят филмовите звезди. Бинокълът също беше с нас и единственото, което липсваше, бяха «Артина», Уилър и по всяка вероятност Слейд.

Не говорехме много, не можехме да правим планове в отсъствието на «Артина», а и снощи Алисън си позволи да разкрие част от истинската си същност и бе разпуснала косата си и сега сигурно съжаляваше. Не искам да кажа, че ме допусна близо до себе си. Бях направил първата крачка към по-близки отношения, но тя с лекота отхвърли всякакви опити, както може би бе реагирала много пъти. Сега вече беше същата Алисън, която познавах — работехме заедно и личните взаимоотношения нямаха значение.

Седях и с удоволствие поглъщах слънцето. Толкова ми беше липсвало в Англия, особено в затвора, и сега му позволявах да проникне в мен и да ме стопли. Времето течеше, Алисън взе бинокъла и се взря в някаква лодка, която се приближаваше към пристанището.

— Мисля, че е «Артина».

Когато го каза, тъкмо отпивах от питието си и от изненада се задавих и закашлях. Алисън разтревожено ме погледна.

— Какво стана?

— Какво безочие! — избухнах аз в смях. — «Артина» е анаграма на Тирана, а това е столицата на Албания. Това копеле открито се подиграва с нас. Внезапно го прозрях, когато изрече името.

Алисън се засмя и ми подаде бинокъла. Загледах се в приближаващата се лодка и се опитах да я сравня с това, което бях видял на снимките и рисунките на нейния двойник.

— Твърде възможно е да е «Артина». Ще сме сигурни след пет минути.

Яхтата се приближи още по-близо и видях един мъж да стои на кърмата — висок и рус.

— Това е «Артина». И Уилър. Няма нито помен от Слейд, но това можеше да се очаква. Съмнявам се, че биха го пуснали да се разхожда свободно.

Яхтата пусна котва далече от брега и аз огледах всеки един, който излезе на палубата. Освен Уилър видях още петима. Екипажът се състоеше от седем души, можеше да има и гости, но тези, които видях, съвсем не ми приличаха на такива. Двама бяха на предната палуба до лебедката, а един друг наблюдаваше веригата на котвата. Други двама спускаха лодка във водата.

— Преброй хората, които ще слязат на брега. Може да е от полза.

Двамата мъже до лебедката отидоха в средата на кораба, отвързаха подвижната стълба и я прикрепиха от външната страна на яхтата. Единият слезе по нея до лодката и я завърза. Тогава се появи Уилър с някакъв мъж с островърха шапка и двамата слязоха в лодката. Тя потегли към яхтклуба.

— Предполагам, че това са Уилър и капитанът. Човекът на щурвала е от екипажа.

Те слязоха на брега, а лодката се върна до «Артина» и човекът, който я караше, се изкачи на борда. Алисън ме побутна и каза: