Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Монк му се ухили като ученик. Не му стоеше някак тази усмивка. Въпреки това Грей долови дълбочината на чувството в очите му. Примесено със сянка на искрен страх. Монк потри ставата, където свършваше чуканчето на китката му и започваше протезата. Въпреки демонстративния му непукизъм загубата на ръката му миналата година го беше потресла. Топлотата и вниманието на Кат бяха постигнали чудеса за изцеляването му, много повече от усилията на лекарите. И въпреки това някъде дълбоко в него се таеше несигурност.
Монк отвори черната кадифена кутийка и впери поглед в трикаратовия годежен пръстен.
— Може би трябваше да купя пръстен с по-голям диамант… особено сега.
— Какво имаш предвид?
Монк го погледна. Ново изражение разведри лицето му… „Треперлива надежда“ сякаш го описваше най-точно.
— Кат е бременна.
Грей изправи гръб от изненада.
— Какво?! Как?
— Мисля, че знаеш как — сопна му се Монк.
— Господи… ами честито… — изломоти той, понеже още не се беше съвзел. Последното прозвуча по-скоро въпросително. — Тоест… ще задържите бебето, нали?
Монк вдигна едната си вежда.
— Разбира се, че ще го задържите — каза Грей и поклати удивено глава на собствената си глупост.
— Още е рано — каза Монк. — Кат не иска никой да знае… но на теб можело да кажа.
Грей кимна — нужно му беше време да асимилира новината. Опита се да си представи Монк като баща и се изненада колко му е лесно да го види в тази роля.
— Господи, това е направо страхотно!
Монк затвори кутийката с пръстена.
— Ами ти?
Грей се намръщи.
— Какво аз?
— Ти и Рейчъл. Тя какво каза, когато й се обади да й разкажеш за приключенията си в парка?
Грей сбърчи чело.
Очите на Монк се разшириха.
— Грей…
— Какво?
— Не си й се обадил, така ли?
— Не сметнах, че…
— Тя работи с карабинерите, следователно е разбрала за възможното терористично нападение в Копенхаген. Особено щом се касае за някакъв откачен, който се развикал „бомба“ в претъпкан увеселителен парк и после подкарал парадна платформа по улиците. Няма начин да не се е сетила, че е твоя работа.
Монк беше прав. Трябваше да й се обади още щом се качиха в самолета.
— Грейсън Пиърс, какво да те правя? — Монк поклати тъжно глава. — Кога ще отървеш това момиче от себе си?
— Какви ги говориш?
— Хайде стига. Хубаво, свалихте се, но после накъде?
Грей настръхна.
— Не че е твоя работа, но точно за това щяхме да говорим с Рейчъл, ако нещата в Копенхаген не бяха отишли по дяволите.
— За твой късмет.
— Виж какво, само защото от два месеца държиш годежен пръстен в джоба си, не значи, че си станал експерт по любовните връзки.
Монк вдигна ръце.
— Добре де, добре… просто си приказвам…
Но сега беше ред на Грей да го захапе.
— Ами да те чуем тогава.
— Казвам, че ти изобщо не искаш да имаш връзка.
При тази фронтална атака Грей примигна.
— Какви ги говориш? С Рейчъл правим и невъзможното, за да се получи. Обичам я. И ти го знаеш.
— Така е. Обичаш я. Да съм казвал противното? Просто не искаш да имаш истинска връзка с нея. — И започна да отброява на пръсти. — А това означава съпруга, заеми и деца.
Грей само поклати глава.
— Твоето е само една проточила се първа среща.
Грей се помъчи да измисли някакъв саркастичен отговор, но Монк всъщност беше уцелил почти в десетката. Стеснителността, която и двамата с Рейчъл изпитваха след поредната раздяла, бариерата, която всеки път трябваше да преодолеят, за да влязат отново в коловозите на близостта… Точно като при първа среща.
— Откога те познавам? — попита Монк.
Грей само махна с ръка.
— И колко сериозни гаджета си имал за това време? — Монк събра палец и показалец в голяма нула. — И виж кого избра за първата си сериозна връзка.
— Рейчъл е изключителна жена.
— Да, изключителна е. И е добре, че най-после започваш да смъкваш преградите си. Но аз ти говоря за невъзможните бариери, които си издигаш, човече.
— Какви бариери?
— Ами проклетият Атлантически океан например. Който стои между теб и една истинска връзка. — И пак му вдигна трите пръста.
Съпруга, заеми, деца.
— Не си готов — продължи Монк. — Така де, като ти казах, че Кат е бременна, да си беше видял физиономията само. Направо си изкара акъла. И то заради чуждо дете.
Сърцето на Грей се беше качило в гърлото и биеше като лудо. Дишаше трудно. Като да го бяха ударили с юмрук в корема.
Монк въздъхна.
— Имаш проблем, човече. Може да е нещо с родителите ти, не знам.
Звън по интеркома спести на Грей необходимостта да измисли някакъв смислен отговор.